Рене Лалик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рене Жул Лалик
френски бижутер и дизайнер
Роден: 6 април 1860
Ей, в района на Марна, Франция
Починал: 5 май 1945

Рене Жул Лалик (на френски: René Jules Lalique, 6 април 18605 май 1945 е френски бижутер, художник и дизайнер, работил в областта на декоративните изкуства и известен с работите си от цветно стъкло в стил ар нуво. Най-известни са неговите шишенца за парфюм, вази, бижута, лампиони, часовници и орнаментални фигурки (емблеми) за капака на автомобили. Основаната от него компания работи и до днес.


Биография[редактиране | edit source]

Когато Лалик е на две години, семейството се премества да живее в предградията на Париж, но продължава да се връща лятно време в Ей. Тези ваканции оказват силно влияние върху склонността му към натурализма. На дванадесет годишна възраст той постъпва в колежа Тюрго, където се учи да рисува. Две години по-късно баща му умира и Рене става чирак в бижутерската работилница на златаря Луи Окок и посещава вечерните занятия на Висшето училище по изящни изкуства. През 1876 г. заминава за Лондон и в продължение на две години учи в колеж по изкуствата в Сайденъм.

Ар Нуво[редактиране | edit source]

В Лондон укрепват уменията му за графичен дизайн и се развива още повече склонността му към натурализъм. След завръщането си в Париж той започва да работи на свободна практика, като прави проекти на бижута за Картие, Бушрон и др. През 1885 г. основава своя собствена компания е започва производството на свои модели бижута и изделия от стъкло. Към 1890 Лалик вече е признат за един от водещите дизайнери на бижута в стил Ар Нуво във Франция, като създава новаторски модели и за новия магазин на Самюъл Бинг в Париж - Мезон дел Ар Нуво. Името му се превръща в едно от най-известните сред бижутерите, синоним на творчество, красота и качество.

Ар Деко[редактиране | edit source]

През 20-те години той се прочува и с работата си в стил Ар Деко. Негово дело са сетните от осветено стъкло и елегантните стъклени колони , оформящи столовата и големия салон на трансатлантическия лайнер „Нормандия“, както и на интериора на църквата Сейнт Матю в Джърси (известна и до днес като „стъклената църква“.

Рене Лалик умира на 5 май 1945 и е погребан в гробището Пер Лашез в Париж. Внучката му Мари Клод-Лалик (1936 - 2003) също се е занимавала с обработка на стъкло.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „René Lalique“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.