Ричард Хеър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ричард Марвин Хеър (на английски: Richard Mervyn Hare) (21.03.1919 - 29.01.2002) е английски философ, който заема поста на професор по философия на морала в Оксфордския университет от 1966 до 1983 г. Впоследствие в продължение на няколко години преподава в Университета на Флорида. Неговите метаетични теории са били влиятелни през втората половина на ХХ век.

Хеър е най-известен с развитието на прескриптивизма като метаетична теория. Той вярвал, че формалните характеристики на моралния дискурс могат да се използват, за да покаже, че правилното морално мислене ще доведе повечето хора до предпочитане на утилитаризма.

Някои от учениците му, като Брайън Макгинес и Бърнард Уилямс, са се превърнали в едни от най-известните философи. Питър Сингър, известен с участието си в движението за права на животните, също е ученик на Хеър, и несъмнено е приел някои от неговите възгледи.

Биография[редактиране | edit source]

Ричард Хеър е роден в Бекуел, Съмърсет. Завършил е Rugby School в Уорикшър, след това през 1937 г. Balliol College в Оксфорд, където чете класиците на античната философия. Въпреки че е пацифист, кандидатства като доброволец в Кралската артилерия, но при падането на Сингапур през 1942 г. става военнопленник на Япония до края на Втората световна война. Този опит има трайно въздействие върху философските възгледи на Хеър, особено мнението му, че моралната философия има задължение да помага на хората да живеят живота си като морални същества. Неговият първи труд в областта на философията, който си остава непубликуван, датира от този период. В него той се опитва да разработи система, която може да „служи като ръководство за живот в най-суровите условия“, според вестник „Индипендънт“.

След Втората световна война се завръща в Оксфорд, където през 1947 г. сключва брак с Катерин Верней, брак, от който се раждат един син и три дъщери. (Синът му Джон Е. Хеър също е философ). Избран е за преподавател по философия в Balliol (1947-1996); почетен сътрудник в Balliol (1974-2002), и е назначен за преподавател по религия (1963-66), и професор по философия на морала (1966-1983), който е придружавал преминаването към колежа Corpus Christi. От 1972 до 1973 г. е президент на Аристотеловото общество. Напуска Оксфорд през 1983 г., за да заеме поста на професор по философия в Университета на Флорида в Гейнсвил до 1994 г.

Умира в Юлми, Оксфордшир на 29 януари 2002 г., след като получава серия от инсулти.

Влияние[редактиране | edit source]

Хеър е силно повлиян от емотивизма на Алфред Айер и Чарлз Л. Стивънсън, философията на обикновения език на Джон Остин, част от философията на късния Лудвиг Витгенщайн, утилитаризма и Имануел Кант.

Хеър приема, че етичните правила не трябва да се основават на принципа на полезност. Неговият хибриден подход към метаетиката го отличава от класическите утилитаристи като Джереми Бентам. Хеър използва много от понятията и идеите на Кант.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]