Ромео Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ромео Чолакова
български публицист
Роден
1897 г.
Починал
1953 г. (56 г.)

Националностбългарин
Учил в1 средно училище „Пенчо Славейков“
Софийски университет
Семейство
БащаПетър Чолаков
МайкаМария Симова
Братя/сестриМила Чолакова

Ромео Петров Чолаков е български публицист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1897 г. в София. Син е на публициста Петър Чолаков и на Мария Симова, една от основателките на театрална трупа „Сълза и смях“. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1916 г. Следва славянска филология и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 1924 г. се дипломира. От 1926 до 1953 г. е преподавател по български език и литература в Софийската духовна семинария. Сътрудничи на списанията „Духовна култура“, „Развитие“, „Българска мисъл“, в седмичниците „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен фронт“ и др. Умира през 1953 г. в София.[1]

Негова сестра е публицистката Мила Чолакова.

Личният му архив се съхранява във фонд 1437К в Централен държавен архив. Той се състои от 244 архивни единици от периода 1905 – 1956 г.[1]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на статиите „За българската преводна литература“, „Захарий Стоянов като деец в Априлското въстание“, „Българската душа“, „Историята говори“, „Страница от древната дипломация“, „Добруджа и създаването на българската държава“, „Венелин и нашето възраждане“, „Българската литература в нашите гимназии“, „Език и невежество“, „Неграмотността продължава“, „Правопис на Паисий Хилендарски“, „Сърби и хървати“, „Нещастието на българската литература“, „Поп-Методиевият летописен разказ за потурчването на Чепинските българи“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ромео Петров Чолаков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 6 януари 2018 г.