Роса Монтеро
| Роса Монтеро Rosa Montero | |
.jpg) Роса Монтеро, 2014 г. | |
| Родена | Роса Мария Монтеро Гайо 3 януари 1951 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  Испания |
| Активен период | 1973 - |
| Жанр | драма, научна фантастика, детска литература, документалистика |
| Известни творби | „Дъщерята на канибала” |
| Съпруг | Пабло Лискано (1988 – 2009) |
| Подпис | .png) |
| Уебсайт | www.rosamontero.es |
| Роса Монтеро в Общомедия | |
Роса Монтеро (на испански: Rosa Montero) е испанска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, научна фантастика, детска литература, мемоари, публицистика и документалистика. Тя е сред най-изявените имена в съвременната испанска литература.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роса Мария Монтеро Гайо е родена на 3 януари 1951 г. в квартал „Куатро Каминос“ на Мадрид, Испания, в семейство на тореадор (бандерилеро) и домакиня.[2] Заради заболяване от туберкулоза остава вкъщи между пет и девет годишна възраст, като в този период сама опитва да пише. След завършване на средното си образование следва психология във Факултета по философия и литература на Мадридския университет.[5][5] През 1970 г., на 19-годишна възраст, започва работа като журналист на свободна практика в различни новинарски медии, а също участва в независими театрални групи и има малки роли във филми.[4] След четири години в университета напуска и завършва журналистика във Висшето училище по журналистика в Мадрид.[3][4]
От 1976 г. работи във вестник „Ел Паис“ като колумнист, а в периода 1980 – 1981 г. е главен редактор на неделното приложение и се специализира се в жанра на интервюто за него.[3] Авторка е на над 2000 интервюта, включително с аятолах Хомейни, Ясер Арафат, Улоф Палме, Индира Ганди, Ричард Никсън, Хулио Кортасар или Малала Юсафзаи, а нейната техника като интервюиращ се изучава в университетите по журналистика както в Испания, така и в Латинска Америка. Нейни статии и интервюта са публикувани в различни латиноамерикански вестници, както и в издания в Германия, Франция и Великобритания.[5] За работата си като журналист получава много национални и международни награди[2], включително наградата „Мануел дел Арко“, като е първата жена, която я получава, през 1980 г. печели Националната награда за журналистика за работата си, а през 1987 г. получава Световната награда за интервюта.[5]
Първият ѝ роман „Хроника на враждата“ е издаден през 1979 г. и предизвиква вълнение в испанския литературен свят.[3] Той е история за любовта и брака на героинята с група приятелки от гледна точка на трето лице, и представя израстването на женското самосъзнание, както и опита на испанските жени в социално-политическия преход.[2][4]
Следващите трийсетина творби ѝ донасят широка известност. След първата си публикация пише дузина произведения, романи и разкази, за деца. През 1995 г. е издаден сборникът ѝ „Женски истории“, който съдържа 16 легендарни биографии на видни жени на Запада в документален стил, включително за френската писателка Симон дьо Бовоар, Жорж Санд и френската скулпторка Камий Клодел.[2]
През 1997 г. с романа си „Дъщерята на канибала“ печели наградата за испански роман „Пролет“.[3] В историята детската писателка Лусия открива, че съпругът ѝ Рабон, с когото са женени от десет години, и пламъкът на любовта е изгаснал, е отвлечен от летището и има искане за голям откуп. Полицията е безсилна и тя се заема сама да разкрие истината, а и да намери собствената си идентичност.[2] През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Сеслия Рох.[4]
Била е гост-професор в САЩ в Колеж „Уелсли“ в Бостън и в Университета на Вирджиния. Преподава семинари по творческо писане в университета „Бригъм Йънг“, Юта, в колежа „Маями Дейд“, Флорида, и в Кралския университет в Белфаст. Преподава литература и журналистика в Съвременното училище по хуманитарни науки в Мадрид и в Училището по литература в Мадрид. Също така е лектор в различни национални университети, включително в Мадридския университет, университета „Карлос III“ и университета в Саламанка. Чест участник е в международни писателски симпозиуми и конференции, и фестивали на книгата.[4][5]
През 1988 г. се омъжва за журналиста Пабло Лискано, който умира през 2009 г. след дълго боледуване.
Роса Монтеро живее в Мадрид.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Crónica del desamor (1979)[2][4][5]
- La función Delta (1981)
- Te trataré como a una reina (1983)
- Amado amo (1988)
- Temblor (1990)
- Bella y oscura (1993)[1]
- La hija del caníbal (1997) – награда „Пролет“
Дъщерята на канибала, изд.: ИК „Колибри“, София (2008), прев. Елена Ангелова - El corazón del tártaro (2001)
- La loca de la casa (2003)[3]
- Historia del Rey Transparente (2005)
- Instrucciones para salvar el mundo (2008)
Указания за спасяването на света, изд.: ИК „Колибри“, София (2010), прев. Катя Диманова - La ridícula idea de no volver a verte (2013)
- La carne (2016)
Плът, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Катя Диманова - La buena suerte (2020)
- El peligro de estar cuerda (2022)
- La desconocida (2023) – с Оливър Трък
Поредица „Бруна Хъски“ (Bruna Husky)[редактиране | редактиране на кода]
Детска литература[редактиране | редактиране на кода]
- El nido de los sueños (1991)
Поредица „Барбара“ (Bárbara)[редактиране | редактиране на кода]
- Las barbaridades de Bárbara (1996)[2][4]
- El viaje fantástico de Bárbara (1997)
- Bárbara contra el doctor Colmillos (1998)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Periodismo y literatura (1973)[2]
- España para ti para siempre (1976)[4]
- Cinco años de país (1982)
- La vida desnuda (1994)
- Historias de mujeres (1995)
- Entrevistas (1996)
- Pasiones (1999)
- Estampas bostonianas y otros viajes (2002)
- Lo mejor de Rosa Montero (2005) – мемоари
- El amor de mi vida (2011) – статии от периода 1998 – 2010 в „Ел Паис“
- Maneras de vivir (2014)
- Nosotras: Historias de mujeres y algo más (2018)
- El arte de la entrevista. 40 años de preguntas y respuestas (2019).
Други издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]
- Изглежда толкова сладка – разказ, сп. „Жената днес“ (1995), сп. „Съвременник“ (2008), сп. „Словото днес“ (2009), прев. Елена Ангелова
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1986 Media naranja – тв сериал, 12 епизода, сценарий
- 2002 Tarde en la noche – тв филм, по разказ
- 2003 La hija del caníbal[4]
- 2013 Dictadoras – тв сериал
- 2014 Retrato de Familia
- 2018 Happy Birthday or Felicidades – с Алекса Реди, Антия Гилик и Круз Камена
- 2021 H24, 24 h de la vie d'une femme – тв сериал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к ((es)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ж ((es)) Биография в официалния сайт
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Роса Монтеро
- Роса Монтеро в
Internet Movie Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rosa Montero в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
