Русел дьо Байол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наемнически боен отряд във Византия, илюстрация към популярна книга от 19 век

Русел дьо Байол (Roussel de Bailleul, Roscelin, Roskelin de Baieul), нормански авантюрист и военен наемник, служил във византийската армия по времето на император Роман IV Диоген.

Наричан от гърците Phrangopoulos (Франкския син), той е известен за историографията с опита си да създаде независима франко-норманска държава на територията на Византийската империя[1]. Служили на василевса, норманите пожелават богатствата на намиращата се в упадък империя за себе си. Липсват преки доказателства дьо Байол да е бил участник във Варяжкия отряд[2].

Русел дьо Байол се споменава в Алексиада на Анна Комнина като Урсел[3], съратник на Рожер Гвискар в конфликтите му със сарацините в Южна Италия и по-късно като предводител на византийски франкски наемнически войски в Мала Азия. Русел дьо Байол отказва да участва в разгрома при Манцикерт, но е запазен на поста си и е пратен на военен поход срещу селджуките в Галатия. През 1073 г. той се възползва от случая и обявява независимо княжество със столица Анкира, по подобие на другите нормани в Южна Италия. Кесарят Йоан Дука, брат на императора Константин X Дука е изпратен срещу бунтовника Русел, но е разгромен, преследван и обсаден в Скутари. Градът срещу Константинопол е завзет и опожарен от дьо Байол. В крайна сметка размирникът е прогонен от селджуките, възползвали се от конфликта и получили част от загубените от византиийците територии на Русел. Последният бяга в Амасия, където е популярен и е обявен за градски управител. По-късно е предаден от същите тези амасияни и е затворен в Константинопол. Освободен е през 1074 г. и хвърлен срещу разбунтувалия се стратег Никифор Вотаниат, когото безусловно побеждава. Въпреки, че тази кампания е предложена на Русел като последен шанс за реабилитация пред короната, той отново преобръща ориентацията си. Неконформист до последно, той мечтае за собствена норманска династия с короната на Византия. Отново е победен от селджушки войски при Никомедия и предаден на Алексий I Комнин.

Русел дьо Байол е изтезаван и екзекутиран в Константинопол през 1077 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ришар 2008, стр. 23
  2. Tagma ton Varangion, Τάγμα των Βαραγγίων
  3. Налага се етимологичният паралел с гръко-латинския корен на думата "Ursus" - мечка. В творбата си, Анна представя Русел като жесток тиранин.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. "Рива", 2005. ISBN 9543200483. с. 300.