Саймън и Гарфънкъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саймън и Гарфънкъл
SimonandGarfunkel.jpg
Информация
Произход Flag of the United States.svg Ню Йорк, САЩ
Стил фолк рок, фолк, софт рок
Активни години 1957-1970 г.
(Временни събирания: 1975, 1981-1983, 2003-2004)
Уебсайт simonandgarfunkel.com
Членове Пол Саймън
Арт Гарфънкъл
Саймън и Гарфънкъл в Общомедия

Саймън и Графънкъл (на английски: Simon & Garfunkel) е американски фолк рок дует, съставен от Пол Саймън (р. 13 октомври 1941 г.) и Арт Гарфънкъл (р. 5 ноември 1941 г.). Те сформират групата Том и Джери и жънат първия си малък успех със сингъла „Hey, Schoolgirl“. Като Саймън и Графънкъл дуетът става известен през 1965 г. със сингъла The Sound of Silence. Тяхната музика е използвана във филма „Абсолвентът“ („The Graduate“), което още повече засилва популярността им. Последният им албум Bridge over Troubled Water е отлаган неколкократно, вследствие на артистични неразбирателства.

Саймън и Гарфънкъл са сред най-популярните музиканти през 60-те години и са най-известни с песните си „The Sounds of Silence“, Mrs. Robinson, Bridge over Troubled Water, Scarborough Fair и The Boxer. Те са получили няколко награди Грами и са въведени в Рок енд рол залата на славата. През 2004 г. списание Ролинг Стоун ги поставя на 40-то място сред най-великите изпълнители на всички времена. След раздялата си през 1970 г. двамата са се събирали в няколко случая, най-известен от които е концертът в Сентръл Парк в Ню Йорк през 1981 г., на който присъстват над 500 000 души.

Ранна история[редактиране | edit source]

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл се срещат, когато и двамата участват в пиесата „Алиса в страната на чудесата“ (Саймън е белият заек, Гарфънкъл е Чешърският котарак) в основното училище в Куинс, Ню Йорк, където живеят на няколко пресечки един от друг. Като съученици в гимназията Форест Хилс те започват да изпълняват заедно музика под името Том и Джери - Саймън с псевдонима Джери Ландис (по името на бивше негово гадже), а Гарфънкъл като Том Граф, наречен така, защото обичал да следи хитовете в поп класациите („graphing“). През 1955 г. започват да пишат собствени песни, а през 1957 г. правят първия си професионален запис „Hey, Schoolgirl“, който се продава в 100 000 копия и достига 49-то място в класацията на списание Билборд. И двамата признават влиянието на Евърли Брадърс върху стила им, което проличава в много от ранните им песни, включително в „Hey, Schoolgirl“.

През 1963 г. дуетът става част от сцената за фолк музика в Гринич Вилидж. Саймън показва на Гарфънкъл няколко от песните, които е написал във фолк стил: „Sparrow“, „Bleecker Street“ и „He Was My Brother“, която по-късно е посветена на Андрю Гудман, техен приятел и съученик на Саймън в Куинс Колидж, който е убит в окръг Нешоба, Мисисипи, на 21 юни 1964 г., заедно с други двама активисти на движението за граждански права. Албумът „Wednesday Morning, 3 A.M.“, записан за компанията Калъмбия Рекърдс, включва още две оригинални песни от Саймън и е издаден на 19 октомври 1964 г., но първоначално не жъне успех. След издаването на албума Саймън се мести във Великобритания, където изпълнява музика във фолк клубове. Докато Саймън е в Англия, песента „The Sounds of Silence“ от албума „Wednesday Morning, 3 A.M.“ започва да се излъчва по радиостанции във Флорида и Бостън. Продуцентът на дуета Том Уилсън използва студийната група на Боб Дилън, за да дублира електрически китари, бас и барабани върху оригиналния запис на „The Sounds of Silence“, след което издава песента като сингъл в новия стил фолк рок и за изненада на Саймън тя влиза в Топ 40. През септември 1965 г. Саймън чува, че песента е влязла в класациите докато изпълнява в датски клуб.

Успех[редактиране | edit source]

До 1 януари 1966 г. „The Sounds of Silence“ достига първо място в поп класациите. Саймън незабавно се връща в Съединените щати. На 17 януари 1966 г. е издаден албумът „Sounds of Silence“, който достига 21-во място в класациите, а преиздаденият „Wednesday Morning 3 A.M.“ достига 30-то място. На 10 октомври 1966 г. е издаден албумът „Parsley, Sage, Rosemary and Thyme“, с водеща песен „Scarborough Fair/Canticle“, базирана на английска балада от 16 век с аранжимент на Мартин Карти. Албумът достига 4-то място в класациите. След като става част от саундтрака на филма с Дъстин ХофманАбсолвентът“, песента е издадена като сингъл през 1968 г. През март 1968 г. е издаден албумът „Bookends“, който оглавява класациите и включва синглите от топ 25: „A Hazy Shade of Winter“, „Fakin' It“, „At the Zoo“, „America“ и пълна версия на Mrs. Robinson, която достига първо място в класацията на синглите. През март 1969 г. тя е обявена за Запис на годината на наградите Грами, а Саймън получава наградата за най-добра музика написана за киното или телевизията.

На 26 януари 1970 г. е издаден албумът Bridge over Troubled Water. Песента със същото заглавие остава начело на класациите в продължение на 6 седмици и става една от най-продаваните песни на десетилетието. Албумът включва още три песни от топ 20: „Cecilia“ (US #4) и „The Boxer“ (US #7) и „El Cóndor Pasa“ (US #18). на наградите Грами през 1971 г. албумът и сингълът са наградени като албум и запис на годината. Албумът им от 1972 г. се продава в над 14 милиона копия, което го прави най-продаваният албум на дует.

Разпадане[редактиране | edit source]

Дуетът се разпада през 1970 г. След това Пол Саймън реализира успешна солова кариера, издавайки албумите „There Goes Rhymin' Simon“, „Still Crazy After All These Years“ и „Graceland“. Гарфънкъл играе в театъра. Соловите му певчески изяви се приети по-хладно, отколкото тези на Саймън. Най-добрият му албум е „Watermark“ от 1978 г., автор на песните от който е Джими Уеб. През юни 1972 г. дуетът се събира се събира за бенефисен концерт в полза на кандидата за президент от Демократическата партия Джордж Макгавърн в президентската кампания срещу Ричард Никсън. На 19 септември 1981 г. дуетът изнася безплатен концерт в Сентръл Парк в Ню Йорк, на който присъстват 500 000 души. През 1990 г. двамата изпълняват заедно на церемонията по встъпването им в Рок енд рол залата на славата. На 23 февруари 2003 г. дуетът получава наградата Грами за цялостен принос към музиката. Тяхното изпълнение е представено от Дъстин Хофман. От 16 октомври до 21 декември 2003 двамата изнасят 27 концерта в Съединените щати и един в Торонто, а през лятото на 2004 г. новото им турне включва и концерти в Европа. Според кмета на Рим на последния им концерт в Колизеума са присъствали 600 000 души.

Дискография[редактиране | edit source]

Сингли с позиции в Топ 100[редактиране | edit source]

  • "The Sounds of Silence" (#1) / "We've Got a Groovey Thing Goin'" -- Columbia 43396 -- 11/65
  • "Homeward Bound" (#5) / "Leaves That Are Green" -- Columbia 43511 -- 2/66
  • "I Am a Rock" (#3)/ "Flowers Never Bend with the Rainfall" -- Columbia 43617 -- 5/66
  • The Dangling Conversation (#25)/The Big Bright Green Pleasure Machine -- Columbia 43728 -- 7/66
  • "A Hazy Shade of Winter" (#13) / "For Emily, Whenever I May Find Her" -- Columbia 43873 -- 11/66
  • "At the Zoo" (#16) / "The 59th Street Bridge Song (Feelin' Groovy)" -- Columbia 44046 -- 3/67
  • "Fakin' It" (#23) / "You Don't Know Where Your Interest Lies" -- Columbia 44232 -- 7/67
  • "Scarborough Fair/Canticle" (#11) / "April Come She Will" -- Columbia 44465 -- 3/68
  • Mrs. Robinson (#1) / "Old Friends" / "Bookends" -- Columbia 44511 -- 4/68
  • "The Boxer" (#7) / "Baby Driver" (#101) -- Columbia 44785 -- 4/69
  • "Bridge over Troubled Water" (#1) / "Keep the Customer Satisfied" -- Columbia 45079 -- 2/70
  • "Cecilia" (#4) / "The Only Living Boy in New York" -- Columbia 45133 -- 4/70
  • "El Cóndor Pasa" (#10) / "Why Don't You Write Me"-- Columbia 45237 -- 9/70
  • "For Emily, Whenever I May Find Her" (live version) (#53) / "America" (#97) -- Columbia 45663 -- 9/72
  • "My Little Town" (#9) / "Rag Doll (Art Garfunkel)" / "You're Kind" (Paul Simon) -- Columbia 10230 -- 10/75
  • "Wake Up Little Susie" (#27) / "Me and Julio Down by the Schoolyard" -- Warner 50053 -- 4/82

Външни връзки[редактиране | edit source]

((en)) Официални

Биографични и доскография

Други

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Simon & Garfunkel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.