Сара Манхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сара Манхаймер
Sara Mannheimer
Сара Манхаймер, 2012 г.
Сара Манхаймер, 2012 г.
Родена26 май 1967 г. (56 г.)
Професияписател, художник
Националност Швеция
Активен период2008 -
Жанрдрама, лирика
Известни творби„Действието”
Наградинаграда за литература на ЕС
Уебсайтwww.saramannheimer.se
Сара Манхаймер в Общомедия

Сара Манхаймер (на шведски: Sara Mannheimer) е шведска художничка дизайнер на стъкло, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма и лирика.[1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сара Манхаймер е родена на 26 май 1967 г. в Лунд, Швеция, в семейството на журналиста Ото Манхаймер и социоложката Ева Бьоркандер. В периода 1987 – 1989 г. следва в Поетичната школа „Джак Керуак“ на Института „Наропа“ към Университета за изкуство и хуманитарни науки в Боулдър, в периода 1988 – 1989 г. учи в Работилницата за експериментално стъкло в Ню Йорк, в периода 1990 – 1991 г. учи в шведското училище за стъкло Orrefors & Kosta, през 1991 г. специализира в Стъкларското училище в Железни брод, Чехия, през 1992 г. следва в Академията за приложни изкуства в Прага, а в периода 1993 – 1996 г. следва в Академията „Герит Ритвелд“ в Амстердам, като има практика във фирма ARCO в Лисабон през 1995 г.[2][3]

След завършване на образованието си се установява в Стокхолм, където ръководи студиото за стъкло Stockholm Heta Glas, в което работи художествено стъкло и също така провежда свои собствени курсове по обработка на стъкло.[2] Прави и собствени изложби за художествено стъкло в Швеция и в чужбина.[3]

От 1987 г. пише за различни списания, включително собствена поезия, театрална критика, есета и преводи на чуждестранни поети. През 2008 г. е издаден първият ѝ роман „Правилата“, който е оригинална история за женското творческо аз, тялото и майчинството, представена чрез живота на една жена, чрез нейния път през сексуалността, любовта и работата, в сложната плетеница от правила, срещи, дете и няколко мъже, в комични и драматични ситуации. Романът получава одобрението на критиката и наградата на вестник „Борьос“ за литературен дебют.[1][2]

През 2011 г. е издаден вторият ѝ роман „Действието“. В проникнатата със символизъм история главна героиня е жена, водена от желанието да има библиотека съдържаща образования свят и цялата световна колекция от литература, да контролира света около себе си и да овладее теоретичната сложност на Ролан Барт и Юлия Кръстева в противовес на непреодолимата си скръб по една неуспешна бременност. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2012 г.[1][2]

През 2016 г. е издаден романът ѝ „Разграничи ни“, в който героинята израства завладяна от страстта към писането и раздвоена между живота в литературата и в реалността. Книгата получава писателската стипендия „Алберт Боние“.[1][3]

От 2012 г. участва и в поставянето на театрални постановки в Стокхолмския градски театър.[2][3]

Член е на Асоциацията на шведските писатели в секция „Белетристика“, като в периода 2012 – 2016 г. е член на борда, а от 2017 г. е член и на Шведския ПЕН клуб.[3]

Сара Манхаймер живее в Стокхолм.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nära Ögat (2010) – разкази[3][4]

Изложби (избрано)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sara Mannheimer в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​