Свен I

Свен I
крал на Дания
Управление	986 - 1014 г.
Други титли	крал на Англия, крал на Норвегия
Роден	ок. 960
	Дания
Починал	3 февруари 1014 г.
	Англия

Свен I Вилобради (на нордически: Sveinn Tjúguskegg; на датски: Svend Tveskæg; на букмол: Svein Tjugeskjegg; на английски: Sweyn Forkbeard) е крал на Дания от 986, който завладява по-голямата част от Норвегия (1000) и Англия (1013), създавайки империя в района на Северно море. Свен е син на Харалд Синьозъби и баща на Кнут Велики.

Биография

Предполага се, че Свен Твескег е роден около 960. Той е син на датския крал Харалд Синьозъби, първият скандинавски владетел, който официално приема християнството през 60-те години на 10 век. Свенд го наследява в края на 986 или началото на 987. През следващите години той ръководи поредица от походи в Норвегия и Англия. През 1000, в съюз с шведския крал Олаф и норвежкия граф Ерик от Ладе, Свен разгромява в Сволдерската битка норвежкия крал Олаф I и завладява по-голямата част от земите му.

След 1002, когато английския крал Етелред II организира масови кланета на датчани в Англия, Свен предприема наказателна експедиция, но през 1005 гладът го принуждава да се върне в Дания. Предполага се, че той подпомага и викингските походи в Англия през 1006-1007 и 1009-1012, вторият ръководен от Торкел Високи. През август 1013 Свен лично повежда мащабно нашествие в Англия, подчинява цялата страна и към края на годината влиза в Лондон като крал, а Етелред е принуден да бяга в Нормандия.

Няколко седмици след като става крал на Англия, на 3 февруари 1014, Свен I умира. Той е погребан в построената от него църква в Роскилде, Дания.