Свен I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свен I
крал на Дания
Sweyn.jpg
Управление 986 - 1014 г.
Други титли крал на Англия, крал на Норвегия
Роден ок. 960
Дания
Починал 3 февруари 1014 г.
Англия

Свен I Вилобради (на нордически: Sveinn Tjúguskegg; на датски: Svend Tveskæg; на букмол: Svein Tjugeskjegg; на английски: Sweyn Forkbeard) е крал на Дания от 986 г., който завладява по-голямата част от Норвегия (1000) и Англия (1013), създавайки империя в района на Северно море. Свен е син на Харалд I Синезъби и баща на Кнут Велики.

Биография[редактиране | edit source]

Предполага се, че Свен Твескег е роден около 960 г. Той е син на датския крал Харалд I Синезъби, скандинавски владетел, който пръв официално приема християнството през 60-те години на 10 век. Свен го наследява в края на 986 или началото на 987 г. През следващите години той ръководи поредица от походи в Норвегия и Англия. През 1000 г., в съюз с шведския крал Олаф и норвежкия граф Ерик от Ладе, Свен разгромява в Сволдерската битка норвежкия крал Олаф I и завладява по-голямата част от земите му.

След 1002 г., когато английският крал Етелред II организира масови кланета на датчани в Англия, Свен предприема наказателна експедиция, но през 1005 г. гладът го принуждава да се върне в Дания. Предполага се, че той подпомага и викингските походи в Англия през 1006-1007 и 1009-1012 г., вторият ръководен от Торкел Високи. През август 1013 г. Свен лично повежда мащабно нашествие в Англия, подчинява цялата страна и към края на годината влиза в Лондон като крал, а Етелред е принуден да бяга в Нормандия.

Няколко седмици след като става крал на Англия, на 3 февруари 1014 г., Свен I умира. Той е погребан в построената от него църква в Роскилде, Дания.


Харалд I Синезъби крал на Дания (986 – 1014) Харалд II
Олаф I Трюгвасон крал на Норвегия (1000 – 1014) Олаф II Харалдсон
Етелред II крал на Англия (1013 – 1014) Етелред II