Света Богородица (Брегаре)
| „Света Богородица“ | |
 | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | римокатолическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Брегаре |
| Религия | Римокатолицизъм |
| Епархия | Никополска |
| Изграждане | 1914 г. |
| Статут | недействащ |
„Света Богородица“ е християнска църква в Брегаре, Северна България, част от Никополската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е била енорийски храм.
История на енорията[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век в България се завръщат част от банатските павликяни. Първоначално те се заселват в Драгомирово и Бърдарски геран. През 1894 г. 83 семейства, първоначално заселили се в Драгомирово се преместват в Брегаре. Така се поставя началото на католическата общност в селото.[1]
Първоначално отец Франц Грингс от съседното село Гостиля е обслужвал вярващите. През 1906 е построен енорийски дом и отец Енхелбер Фолтин е назаначен за енорист. През 1908 г. го наследява отец Емилиян Вари. Той е организирал събиране на средства за построяване на църква, която е завършена през 1914 г.[2]
След 1918 г. в енорията служат отците Козма Гюлов, Стефан Брагалия, Методи Карабончев. През 1928 г. жителите на село Брегаре са 1800 от които 300 са католици. [2]
По време на съдебните процеси срещу католическото духовенсто през 1952 г. отец Марислав Банчев, роден в Брегаре, e осъден на 20 години лишаване от свобода.
През втората половина на XX век голяма част от католиците се изселват към Плевен или по-големите католически села Драгомирово и Бърдарски геран.
История на храма[редактиране | редактиране на кода]
Още през 1900 г. католиците от енорията си построяват параклис посветен на „Франциск Ксаверий“.
През 1914 година е построена нова църква посветена на „Света Богородица“.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ а б в Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
