Света Троица (Кинира)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“
Αγίας Τριάδος
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКинира
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияФилипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничествоТасоско
Тип на сградатаеднокорабен храм
Изгражданесредновековие/1861 г.
Статутдействащ храм

„Света Троица“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος) е възрожденска православна църква в село Кинира на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]

Вляво от входа на храма има вградена мраморна плоча с надпис „1861 ΑΠ“. В архитектурно отношение е еднокорабен храм с външни размери 5,60 на 7,15 m, дебелина на стената от 0,65 m и площ от 40,04 m2. Входът е с единична дървена врата и е с една стъпка по-нисък от терена. Наосът се осветява от малък южен прозорец. Подът е с мраморни плочи. Иконостасът е обикновен дървен. Таблата са облицовани, а царските икони малки. От север на юг са „Свети Йоан Кръстител“, „Света Богородица“ след северната врата, „Исус Христос“ след царските двери, „Света Троица“, „Свети Пантелеймон“. Над тях има серия по-малки изображения и отгоре 15 по-малки икони. Иконостасът е увенчан с разпятие. Светилището е осветено от един прозорец и има полукръгла конха с вентилационен процеп.[1]

В храма има запазени антични архитектурни елементи, които служат за свещници и за олтар, и които свидетелстват, че църквата има средновековна фаза.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 460.
  2. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 461.