Свети Атанасий (Пороище)
| Свети Атанасий | |
 | |
 Местоположение в Пороище | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Населено място | Пороище |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Русенска |
| Архиерейско наместничество | Разградско |
| Изграждане | 1843 г. |
| Статут | действащ храм |
| Свети Атанасий в Общомедия | |
Храм „Свети Атанасий“ е източноправославна църква в село Пороище (Община Разград), Русенска епархия, Разградско архиерейско наместничество.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XVII век заможните жители на село Арнауткьой,[1] сега Пороище край Разград, решават да построят четири храма, носещи имената на православни светци – св. Димитър, св. Никола, св. Богородица и св. Атанасий. И четирите храма са издигнати в характерния арбанашки („албански“) стил на сакралната архитектура[2] – изцяло изградени от камък, слепен с калов хоросан, полувкопани, с двускатен покрив и едноулучни (т. нар. „турски“) керемиди, еднокорабни и с две помещения: нартекс (притвор) и удължено вътрешно пространство (наос), с богато украсени стенописи. Църковната история на селището е доста тясно свързана с тази на Червенската епископия, като дори през 1703 г. епископът на Червен се сдобива с резиденция в селото – в къщата на някой си Андрей Клад.[3] През 1810 г. по време на Руско-турската война (1806 – 1812) селото е опожарено и обезлюдено и някои от църквите са разрушени. След края на войната членовете на едва тридесетина домакинства се завръщат в Арнауткьой, като постепенно се смесват с новодошли семейства от Балкана, по-точно от Еленско и Търновско.[4] Друга руско-турска война от 1828 – 1829 г. довежда до нови преселнически вълни на балканджии, дошли да се заселят в селото. В резултат на последвалия Одрински мирен договор от 1829 г. между императорска Русия и Османската империя жителите на Арнауткьой вземат решение за реконструкция на църквата „Св. Атанасий“. Тъй като не е запазен ферманът, разрешаващ строителството на черквата, няма единомислие относно датата на възстановяване на храма – според сведенията на архимандрит д-р Виктор Мутафов въз основа на „Статистика на Русенското окръжие през 1888 г.“ църквата „Св. Атанасий“ е построена през 1843 г. Същевременно обаче добавя, че според друг източник с описание на църквата от 1885 г. тя е „изградена 1836 г., август довършена и после осветена“.[5] За да се спазят съществуващите османски изисквания за височината на християнския храм, основите на сградата трябвало да бъдат преместени с 1,80 м по-надолу в земята. При това бликнал извор, чиито води били отведени до новопостроена кланица в близост до храма. И до днес наличието на извор на подземни води под сградата продължава да нанася щети на стените на постройката. Предвид обстоятелството, че църквата се намира на ниско място и подът ѝ е дълбоко вкопан, опасност представлява и непосредствената близост на рекичка (дере), която често предизвиква наводнения в храма при проливен дъжд. Постоянната влага в миналото е довела до необратимо увреждане на църковните богослужебни книги и икони. Някои от тях се съхраняват в Историческия музей в Разград. Настоящият иконостас в църквата е таблен, а поставените икони са съвременни, отпечатани върху хартия. [6]
По време на Руско-турската освободителна война църквата не е ограбена. „Църквата в село Бей Арнауд, во имя св. Атанасия, направена на 1836, каменна, останала си здрава и неповредена.“[7]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Новопостроената през 1846 или 1836 г. църква е еднокорабна[8] и дълбоко вкопана в земята, за което свидетелстват единадесетте стъпала, водещи към наоса. Вградените в стените на църквата 120 глинени гърнета допълнително подобряват акустиката на сградата. В първоначалния си вид в храма се влизало през масивни дървени врати от северната страна само за мъже, а от западната – за жени. Под двускатния покрив, покрит с полуцилиндрични глинени керемиди, е разположен просторен притвор, обхващащ западната и северната страна на църквата. Притворът се поддържа от дървени колони и е застлан с каменни плочи, някои от които са гравирани надгробни плочи. Храмът отвътре е бил покрит със същия вид плочи, които обаче са заменени с бетонен под през 1963 г. Преди Освобождението (1878 г.) църквата е използвала клепало; по-късно е издигната дървена камбанария. През 1963 г. е оставен само западният вход, премахнат е директният достъп до емпорията (балкона) от запад, като е заменен с малка вътрешна стълба, премахната е и камбанарията, а двете камбани са окачени на два бетонни стълба с ламаринен покрив до югозападния вход на черквата. [9] През XIX век и първата половина на XX век църквата стои в центъра на ансамбъл от сгради с различни религиозни и светски функции, включително гробище в черковния двор, училище, читалище, жилищни и други постройки. Впоследствие всички сгради с изключение на църквата са разрушени.[10]
Състояние[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. Атанасий“ е обявена за паметник на културата с историческо и архитектурно значение през 1976 г. [6] От Възрожденско време е останал основният градеж, таванът и вратите. Храмът се счита за единствената оцеляла полувкопана църква в Североизточна България и най-стария православен храм, запазен в Разградско.[10] Храмовият празник на църквата е на 18 януари, когато обикновено службата се води от Русенския митрополит. [11]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Входната врата на църквата „Св. Атанасий“ -
Елементи от интериора
-
Ниско поставени прозорци на църковната стена
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век). Вачев, Хитко (статия): Църквите в Арбанаси (Търновско) и църквите в Арбанаси (Разградско). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 22 – 33.
- ↑ Гюзелев,, Боян. Албанци в Източните Балкани. София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2004. ISBN 954-8872-45-5. с. 18, 67 – 72.
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век) /Статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 30.
- ↑ Величков, Донев, Славчев, Иван, Христо, Тодор. История на квартал Пороище гр. Разград. Самиздат, 1978. с. 69 – 72.
- ↑ Мутафов, Виктор. История на храмовете в Русенска епархия, втора част. Силистра, Ковачев Прес ООД, 2021. ISBN 978-619-257-004-0. с. 110.
- ↑ а б Мутафов, Виктор. История на храмовете в Русенска епархия, втора част. Силистра, Ковачев Прес ООД, 2021. ISBN 978-619-257-004-0. с. 111.
- ↑ Мутафов, В. История на храмовете в Русенска епархия втора част, с. 110
- ↑ Портал „Нашето отечество България“. Архитектура и археология. Еднокорабни засводени църкви от XV, XVI и XVII в. в западната половина на България. // Посетен на 2023-01-28.
- ↑ Истории и легенди от Арнауткьой // aznapat.blogspot.com, 30 април 2016. Посетен на 15 януари 2023.
- ↑ а б Данаилова, Виргиния. Пороище – роден край и родословие. София, Българско генеалогично дружество „Родознание“, 2006. ISBN 978-954-8927-15-4. с. 247 – 249.
- ↑ Русенска митрополия. Атанасовден в гр. Разград, кв. „Пороище“ // Св. Синод на българската православна църква – Българска патриаршия. 18.01.2010.