Свети Георги (Савяк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Ἁγίου Γεωργίου
Стенописът на светеца покровител над входа, вероятно дело на поп Константинос Цинциос
Стенописът на светеца покровител над входа, вероятно дело на поп Константинос Цинциос
Карта Местоположение в Синтика
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоСавяк
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияВаловищка
Тип на сградататрикорабна базилика
Статутдействащ храм

„Свети Георги“ (на гръцки: Ἁγίου Γεωργίου) е възрожденска православна църква в село Савяк (Вамвакофито), Егейска Македония, Гърция, част от Валовищката епархия.[1][2]

Църквата е разположена в североизточната част на селото. Според някои данни е изградена около XVI век[3], а според други - през XVIII век.[4] Изгаря по време на Първата световна война в 1918 година и по-късно е възстановена в първоначалния си вид.[3]

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с полукръгла апсида на изток. Във вътрешността колони разделят пространството на три кораба, от които средният е по-широк. Вътрешността е почти изцяло изписана. На северната стена доминира стенописът на Страшния съд. Стенописите са изписани около 1930. Някои от иконите са дело на художника и скулптор от Савяк Йоргос Златанис, който реставрира и старите. Негови са и стенописите над двата външни входа на двора на църквата.[3]

От северната страна на храма и близо до него в 1882 година е построена камбанарията. На каменна плоча, вградена в северозападната стена на камбанарията е изписано 21 май 1882. Камбанарията е дело на майстори от сярското село Горно Броди. Камбанарията има красива керамопластична украса.[1]

Според местната легенда на мястото, на което по-късно е изграден храмът заспал един бей, който сънувал, че някой го мъчи. Ужасен беят се събудил и разказал за случилото се на селяните, които му казали, че е бил някой светец, завели го в църквата „Свети Никола“ и му показали Свети Георги. Беят станал християнин, като приел името Николай и построил църквата.[3]

В началото на ХХ век църквата е обект на спор между българи, признаващи ведомството на Екзархията и гъркомани, признаващи Цариградската патриаршия. В нея стават сбивания между представители на двете общности в селото. След като гъркоманите успяват да се наложат и в църквата се служи само на гръцки език, а екзархистите не се задоволяват с малката църква „Свети Никола“ над селото, последните построяват отделна църква в Савек.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Κέππας, Γιώργος Ηλ. Κωδωνοστάσιο-καμπαναριό του ιερού ναού Αγίου Γεωργίου Βαμβακοφύτου // Βαμβακόφυτο Σιντικής Σερρών. Посетен на 6 ноември 2016.
  2. Παλαιό καμπαναριό Βαμβακοφύτου // Δήμος Σιντικής. Посетен на 6 ноември 2016.
  3. а б в г Κέππας, Γιώργος Ηλ. Ο Ναός του πολιούχου Αγίου Γεωργίου // Βαμβακόφυτο Σιντικής Σερρών. Посетен на 6 ноември 2016.
  4. а б Божиков, Димитър - баща и Божидар (Тодор) Д. Божиков, Село Савек (Демир-Хисарско), Български юг, Сяр, 17 януари 1942 г.