Савяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСавяк
Βαμβακόφυτο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Савяк
Савяк на картата на Гърция
Dimos Sindikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Савяк
Савяк на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41°10′59.88″ с. ш. 23°24′00″ и. д. / 41.1833° с. ш. 23.4° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Население 1168 (2001)
Надм. височина 231 m
Пощ. код 62300
Тел. код +30 23230

Са̀вяк или Са̀век (на гръцки: Βαμβακόφυτο, Вамвакофито, катаревуса: Βαμβακόφυτον, Вамвакофитон, до 1928 Σαβιάκον/, Савяко/н[1]) е село в Гърция, в дем Синтика (Сидирокастро) на област Централна Македония. Селото има 1168 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Серското поле в западното подножие на планината Шарлия, на 5 километра южно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) и на 18,5 километра североизточно от Сяр.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името може би е от сава̀к, дървена преграда за спиране и разпределяне на вода в канал.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През 19 век Савяк е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Според изследванията на Йордан Н. Иванов допреди 200-250 години, селото се е намирало източно от днешното в местността Стария Савек, разположена в западните склонове на Шарлия.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Савяк (Saviak) е посочена като село с 260 домакинства и 850 жители българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович пише, че селото има 285 български къщи.[5]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Савек, голямо село при подножието на Ляля до Серското поле; то се намира на 1½ час на Ю от Валовища и е граница между Серско и Демир Хисарско. Земледелци и кираджии. Църква „Св. Никола“, четат гръцки, и в училището учат по гръцки. 290 къщи българе.[6]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Савек брои 1600 жители, всичките българи-християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Савяк е 2 080 жители, от които 1 120 българи патриаршисти гъркомани и 960 българи екзархисти. В селото функционират българско начално училище с 1 учител и 40 ученици, както и гръцко начално училище с 2 учители и 38 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Савяк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | edit source]

Савяк е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от български войскови части. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

През есента на 1918 година българите-екзархисти се преселват в България, а през 1944 година, избягват още 15-20 семейства. Най-много наследници на бежанци от Савяк днес живеят в Петрич, Кулата, Сандански.[3]

През 1928 година селото е преименувано от гръцките власти на Вамвакофитон.[10]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Савяк
  • България Димитър Божиков (1866 - 1954), български просветен деец и революционер
  • България Иван Козарев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[11]
  • България Никола Митов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[12]
  • България Стоян Божилов (Божиков, 1885 или 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[13]
  • България Стоян Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • България Стоян Христов (1869 или 1878 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 14 воденска дружина[15]
  • България Тодор Иванов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолка дружина[16]
  • България Тодор Янев (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[17]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 185 - 186.
  3. а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
  4. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.136-137.
  5. Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.109.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 858.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 451.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 93.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 514.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 779-780.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 301.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.