Чифлиджик
| Чифлиджик Στρυμονοχώρι | |
| — село — | |
  Чифлиджик  Чифлиджик  Чифлиджик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 30 m |
| Население | 425 души (2001) |
Чифлиджик или членувано Чифлиджико[1] (на гръцки: Στρυμονοχώρι, Стримонохори, катаревуса Στρυμονοχώριον, Стримонохорион, до 1926 Τσιφλιτζίκ, Цифлидзик[2]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 425 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на четири километра западно от град Валовища (Сидирокастро) в началото на Сярското поле, на левия бряг на Струма, недалеч от южното устие на Рупелския пролом.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Чифлиджик е изцяло българско село в Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чифлджик (Tchiflidjik) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 195 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Чифлиджик, 1/2 час на северозапад от Валовища, близо до Струма. Равно поле. 20 къщи само българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 80 жители, всички българи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Чифлиджик (Tchiflitchik) е 320 жители българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Стримонохори, в превод Струмско село.[7] Според преброяването от 1928 година Чифлиджик е смесено местно-бежанско село със 102 бежански семейства и 395 души бежанци.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дурпак[9][10] | Ντουρπάκι | Сакули | Σακκύόλι[11] | местност ЮЗ от Чифлиджик по левия бряг на Струма[9] |
| Кьоравдиво[12] | Κιόρ Όμπτί | Тифлон | Τυφλόν[11] | ниви Ю от Чифлиджик;[9] от турското kör и личното име Абди с изпадане на в = кьоравдиво[12] |
| Буница[9] или Корница[11] | Κόρνιτσα | Апидиес | Άπιδιές[11] | местност ЮЮЗ от Чифлиджик[9] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чифлиджик
Били Веми (1954 – 2012), гръцка поетеса и педагожка- Василиос Индзес (1929 – 2018), гръцки политик
- Починали в Чифлиджик
Сотир Петков Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Свързани с Чифлиджик
- Тома Радовски (1862 -1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО. Той участва в българското управление на Егейска Македония (1941 – 1944), като помощник – кмет на село Чифлиджик (Стримонохори), Сярско.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 169.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 27; оп. 3, а.е. 28, л. 52
- ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
