Сейкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тунел „Сейкан“
青函トンネル
Основни данни
Вид железопътен тунел
Пресича пролив Цугаро
Начало Flag of Japan.svg о. Хоншу, Япония
Край Flag of Japan.svg о. Хокайдо, Япония
Надм. височина -240 m
Технически данни
Дължина 53,85 km
Коловози 2
Електрифициран да
История
Построен 1988 г.
Експлоатация
Собственик Агенция за железопътно строителство, транспорт и техника
Карта
Location TsugaruPeninsulaJp.jpg
41°18′56.52″ с. ш. 140°20′06.36″ и. д. / 41.3157° с. ш. 140.3351° и. д.
Трасето на тунела Сейкан
Профил на трасето под дъното

Тунелът Сейкан (на японски: 青函トンネル или 青函隧道) в Япония е понастоящем най-дългият железопътен тунел в света, прокопан под дъното на морето.

Свързва японските острови Хоншу и Хокайдо. Има дължина 53,85 км, от които 23,3 км са под дъното.

История[редактиране | edit source]

Идеята за прокопаване на тунела възниква през 1946 г. Пробни прокопавания започват през 1961 г. През 1964 г. се създава корпорацията, която е инвеститор, основен строител и собственик на тунела. Строителството започва на 28 септември 1971 г.

Тъй като вулканичната скала по трасето се оказва неподходяща за прокопаване на тунел, голяма част от скалите са разрушени с динамит. На 27 януари 1983 г. 2-та острова са свързани с основната тръба на тунела, но строителството продължава до 1988 г., когато на 13 март е направеното официалното откриване.

Описание[редактиране | edit source]

Разрез на съоръжението (вижте описанието вдясно)

Разрезът на съоръжението (вижте картинката вляво) показва следните особености:

  • (1) основна тръба с ширина 11 м и формата на подкова;
  • (2) аварийна и сервизна тръба - намираща се на около 30 м от основната тръба, с диаметър 4-5 м;
  • (3) управляващ (пилотен) тунел с ширина 3-5 м, намиращ се между основната и сервизната тръба, но на различна дълбочина;
  • (4) свързващи галерии - разположени са на разстояние една от друга на около 600 м и свързват основната и сервизната тръба на тунела.

По трасето са изградени и 2 станции (Йошиока-Каитей и Тапи-Каитей), които на практика са музейни зали и представят на посетителите историята на строителството на тунела и особеностите на неговото функциониране.