Синъйчжу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Синъйчжу
[[image:Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:ПК|250px|Синъйчжу (Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:ПК)]]<div style="font-size:88%;line-height:1.2em;position:absolute;z-index:2;left:Грешка в записа: Неразпозната дума "strong"%;top:Грешка в записа: Неочакван оператор <%">
Red pog.png
Синъйчжу
Регион Квансо
Провинция Северен Пхьонан
Надм. височина 1 m
Население (2006) 288 000 души
Синъйчжу в Общомедия

Синъйчжу [1] и Синъйджу [2] (правопис по системата на Маккюн-Райшауер Sinŭiju) е град в Северна Корея на границата с Китай, е административен център на провинция Северен Пхьонан. Част от града е включена в създадения през 2002 година Специален административен регион Синъйчжу, където през 2002 година правителството започва 50-годишен експеримент за специална икономическа зона с функционираща пазарна икономика.[3]

Разположение и климат[редактиране | edit source]

Синъйчжу е разположен на на южния бряг на река Ялуцзян, по чието протежение минава границата с Китайската народна република. Средната годишна температура е едва 9 градуса по Целзий.

История[редактиране | edit source]

Градът се разраства значително по време на японската окупация между 1910 и 1945, превръщайки се във важен център на транспорта по река Ялуцзян. И до днес е запазил важността си като речно пристанище. По време на Корейската война е бил почти изцяло сринат, подобно на всички останали севернокорейски градове, но след края ѝ е възстановен изключително бързо.

Транспорт[редактиране | edit source]

В Синъйчжу има летище с 1,2-км писта, което прави възможно свързването му по въздух с Пхенян. Съществуват и железопътни и асфалтови пътища, свързващи града с главните транспортни артерии в страната. Градът е свързан с китайския град Андун посредством Моста на корейско-китайската дружба, дълъг 944 метра.

Индустрия[редактиране | edit source]

Предприятията са предимно от леката промишленост — текстилна фабрика, хартиена фабрика и дървопреработвателна фабрика, както и железарски завод и ТЕЦ. Почти цялата търговия с Китай се осъществява в Синъйчжу. Оттук се внасят и частите, необходими за високотехнологични производства.

Други[редактиране | edit source]

Образователните институции в града са няколко — гимназия, икономическо училище, университет по лека индустрия и висше педагогическо училище. В града има и виенско колело, но то никога не работи заради недостиг на електричество. Китайските туристи от другата страна наемат лодки, за да видят по-отблизо града.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Географски речник на задграничните страни“, Михаил Данилевски, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 488
  2. Български военен атлас, 1979 г.
  3. Китайски бизнесмен начело на севернокорейска специална икономическа зона, econ.bg, 24 септември 2002

Външни препратки[редактиране | edit source]