Синъйчжу
| Синъйчжу 신의주시 |
|
|---|---|
  Синъйчжу
Синъйчжу на картата на КНДР
|
|
| Данни | |
| Провинция: | Северен Пхьонан(САР) |
| Регион: | Квансо |
| Население: | 288 000 (2006) |
| Надм. височина: | 1 m |
| Геогр. положение: | 40° 6' 0" сев. ш. 124° 24' 0" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
| Код на МПС: | |
Синъйчжу [1] и Синъйджу [2] (правопис по системата на Маккюн-Райшауер Sinŭiju) е град в Северна Корея на границата с Китай, е административен център на провинция Северен Пхьонан. Част от града е включена в създадения през 2002 година Специален административен регион Синъйчжу, където през 2002 година правителството започва 50-годишен експеримент за специална икономическа зона с функционираща пазарна икономика.[3]
Съдържание |
Разположение и климат [редактиране]
Синъйчжу е разположен на на южния бряг на река Ялуцзян, по чието протежение минава границата с Китайската народна република. Средната годишна температура е едва 9 градуса по Целзий.
История [редактиране]
Градът се разраства значително по време на японската окупация между 1910 и 1945, превръщайки се във важен център на транспорта по река Ялуцзян. И до днес е запазил важността си като речно пристанище. По време на Корейската война е бил почти изцяло сринат, подобно на всички останали севернокорейски градове, но след края ѝ е възстановен изключително бързо.
Транспорт [редактиране]
В Синъйчжу има летище с 1,2-км писта, което прави възможно свързването му по въздух с Пхенян. Съществуват и железопътни и асфалтови пътища, свързващи града с главните транспортни артерии в страната. Градът е свързан с китайския град Андун посредством Моста на корейско-китайската дружба, дълъг 944 метра.
Индустрия [редактиране]
Предприятията са предимно от леката промишленост — текстилна фабрика, хартиена фабрика и дървопреработвателна фабрика, както и железарски завод и ТЕЦ. Почти цялата търговия с Китай се осъществява в Синъйчжу. Оттук се внасят и частите, необходими за високотехнологични производства.
Други [редактиране]
Образователните институции в града са няколко — гимназия, икономическо училище, университет по лека индустрия и висше педагогическо училище. В града има и виенско колело, но то никога не работи заради недостиг на електричество. Китайските туристи от другата страна наемат лодки, за да видят по-отблизо града.
Източници [редактиране]
- ↑ „Географски речник на задграничните страни“, Михаил Данилевски, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 488
- ↑ Български военен атлас, 1979 г.
- ↑ Китайски бизнесмен начело на севернокорейска специална икономическа зона, econ.bg, 24 септември 2002
