Скала (Област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скала
България
Red pog.png
Скала
Област Бургас
Red pog.png
Скала
Общи данни
Население 26 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 25,566 km²
Надм. височина 580 m
Пощ. код 8462
Тел. код 05572
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 66682
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ДПС)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Скала.

Скала е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Село Скала се намира в планински район.

История[редактиране | edit source]

Легенда за Каябашкото блато (Скалянско езеро)[редактиране | edit source]

Каябашкото блато (в по-стари карти и изследвания - “Светото езеро”, “Светото блато” 1) се намира в Източна Стара планина, в източния дял на Стидовската планина между две разклонения на т.нар. Каябашки рид. Северно от него е разположен тесен гребен с три могилообразни възвишения, които Ж. Радев назовава от запад към изток “Могилата”, “Средната” (или “безименна”) могилка и “Калето” (вис. 576 м). Езерото (надм. вис. 497 м, дълж. ок. 1 км, шир. ок. 0,5 км и дълб. 6-7 м) е стеснено на две места, от което се създава впечатление за три езера, свързани последователно едно с друго, над всяко от които се възвисява могила. Върху южното разклонение на Каябашкия рид се намира сега с. Скала (старо Каябаш). От Мокренски Аврамовския (по-рано Аврамовския) проход в непосредствена близост до Каябашката височина, но западно от нея, се простира в северна посока до р. Луда Камчия височината “Здравченица” (или “Здравчелик”, 542 м), а “Могилата” над прохода е обща за двете височини.

Необичайното, почти безотточно езеро навръх Каябашките височини отдавна е привличало погледите на пътешественици и изследователи. То е локален култово-религиозен ориентир за селищата между два от най-важните проходи в Източна Стара планина (Върбишки и Ришки), който обвързва в сферата на духовния живот цял ред митопоетични мотиви и обредни действия — от него се вади кръста на Йордановден (последното понякога ставало и в “Светия дол”), там се къпят младоженците на Ивановден и ходят след приключване на обредните действия по Сирни Заговезни и Пеперуда. На Каябашкия рид югоизточно от блатото край старата селска черква се правел сбор на Св. Троица (Св. Дух) с курбан за дъжд. Вярва се, че веднъж на всеки десет години езерото взимало човешка жертва (единично сведение).

Легендата за Каябашкото блато има два печатани варианта — първият е публикуван от Илия Блъсков (1865 г.) вторият — в антологията “Българско народно творчество” (1963 г.).

...Било е по времето, когато Господ ходел по земята. Веднъж, на Великден или на Св. Троица той слязъл на това място, където някога било село Босилково. Празнично облечените моми и момци от хорото се присмели на убогия старец. От цялото село го приютила единствено бедна вдовица с две деца. Цял ред чудеса ознаменували присъствието на божествения гост в бедната хижа — говеждата лепешка в огнището се превърнала в дъхава пита хляб, разсъхналите бъчви се напълнили с вино, а кацата — със сирене. На изпроводяк той ѝ казал да вземе най-ценното вкъщи и да си тръгне от селото, без да се обръща. Вдовицата сложила на глава решето с квачка и пиленца, взела за ръце двете си деца и потеглила на запад-югозапад към Мокренския проход. В това време Господ се върнал насред мегдана и побил бастуна (тояжката, патеричката) си сред хорото с предизвикателното предложение към някой от младите да го извади. Никой не успял и това сякаш било доказателство за греховността им — само с кутрето си Той го изтеглил, екнал гръм от внезапно бликналата силна вода, в миг селото било потопено и се образувало Каябашкото блато. Вдовицата чула гърма, забравила предупреждението и се обърнала да види какво става, но се вкаменила с решетото, квачката с пиленцата и децата в ръце.

Каменната група се виждала векове наред над Мокренския проход, докато в 1934 г. не била взривена от иманяри.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]