Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Национална библиотека на Нидерландия

Здравейте! Някой може ли да каже какво кара 12 000 статии да водят към тази? Проверих няколко статии (от първите, най-старите) и не открих препратка към статията за библиотеката. Трябва да е някъде по шаблоните. --Elkost (беседа) 17:47, 15 септември 2020 (UTC)

От {{Нормативен контрол}} - Koninklijke. --Rumensz (беседа) 18:33, 15 септември 2020 (UTC)

А няма ли начин да се премахне това вредно сочене? Така не се вижда коя именно наша статия сочи към тая за библиотеката. --Elkost (беседа) 18:59, 15 септември 2020 (UTC)

Добър въпрос. Така е и в английската Уикипедия, където например има много страници, които сочат към National and University Library in Zagreb. Проблемът е известен и дискутиран. Възможни решения:

1. За да се отсяват само преките връзки, без тези от шаблони, може в търсачката да се ползва insource:/"[[нещоси]]"/ или insource:/"[[нещоси|"/. Има и малък скрипт, en:User:PrimeHunter/Source links.js, добавящ връзка към такова търсене под „Какво сочи насам“, който можем да включим и тук (или човек сам да си включи).
2. Можем да заменим вътрешните уикивръзки в p.conf в Модул:Нормативен контрол с външни връзки (т.е. [https://bg.wikipedia.org/wiki/Национална_библиотека_на_Нидерландия Национална библиотека на Нидерландия]). Това би трябвало да свърши работа.

— Luchesar • Б/П 19:17, 15 септември 2020 (UTC)

Това ще звучи на китайски за доста колеги, но за тези, които се интересуват от техническата страна и не се плашат твърде много от регулярни изрази, ето как би изглеждало подходящо търсене:

linksto:"Национална библиотека на Нидерландия" insource:"Национална библиотека на Нидерландия" insource:/\[\[:?[Нн]ационална библиотека на Нидерландия[\]\|#]/

• Защо се добавя първият "insource" е обяснено в mw:Help:CirrusSearch#Regular expression searches. linksto също облекчава търсачката, като ограничава страниците само до тези, които системата разпознава като „сочещи“ към указаната страница. Вторият "insource" е самият регулярен израз, ограден с /:
• \[\[ са отварящите скоби на уикивръзка, каквато търсим, искейпнати с обратна наклонена черта, за да не бъдат разпознати като метасимволи на регулярния израз;
• :? указва, че уикивръзката може, но не е задължително, да започва с двоеточие ([[:Уикипедия]] е валидна уикивръзка);
• [Нн] указва, че първата буква в уикивръзката може да е както главна, така и малка ([[Уикипедия]] и [[уикипедия]] са валидни връзки);
• [\]\|#] указва, че в края търсим едно от следните:
  • затваряща квадратна скоба (която практически сигурно ще е последвана от втората затваряща скоба, с която се затваря уикивръзката);
  • вертикална черта, ако уикивръзката е с различен текст от самата връзка ([[Уикипедия|свободната енциклопедия]]);
  • диез (#), ако уикивръзката е към раздел в съответната страница ([[Уикипедия#Характеристики]]).

Примери:

• linksto:"Български език" insource:"Български език" insource:/\[\[:?[Бб]ългарски език[\]\|#]/ [1]
• linksto:"Иван Вазов" insource:"Иван Вазов" insource:/\[\[:?[Ии]ван Вазов[\]\|#]/ [2]
• linksto:"Уикипедия" insource:"Уикипедия" insource:/\[\[:?[Уу]икипедия[\]\|#]/ [3]

Има обаче един проблем: полето за търсене приема ограничен брой символи, така че при дълги имена на статии, като „Национална библиотека на Нидерландия“, може да се наложи да се пропусне linksto.

Между другото, към Национална библиотека на Нидерландия сочи само Нормативен контрол :-D [4]
— Luchesar • Б/П 19:40, 15 септември 2020 (UTC)

Е щом проблемът дори в ен.уики стои неразрешен, значи шанс за оправяне няма, поне засега. И така все по-трудно ще ползваме бързата и удобна справка „Какво сочи насам“, т.к. виновният шаблон „Нормативен контрол“ се появява все по-често. Жалко, много жалко! --Elkost (беседа) 06:04, 16 септември 2020 (UTC)

Подобен проблем има и при статии с масивни навигационни шаблони (селища в Италия, животни в България и подобни). Малко по-неудобно е, но практичното решение е търсене с insource: [5]. Използвах го доста при редактирането на Втора световна война, където по свързаните статии също имаше проблем с голям навигационен шаблон. --Спас Колев (беседа) 13:10, 16 септември 2020 (UTC)

За сведение: току-що преименувах статията (по оригиналното име) на „Кралска библиотека (Нидерландия)“. --Elkost (беседа) 06:19, 16 септември 2020 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Може би се загуби сред последващите ми технически обяснения, но имаме две възможни решения:

1. Можем да добавим като джаджа при нас един скрипт, en:User:PrimeHunter/Source links.js, който добавя връзка под „Какво сочи насам“ с търсенето, което описах по-горе (скриптът сам генерира сложния код, така че не е нужно човек да разбира регулярни изрази или въобще как работи търсачката). Има обаче един проблем: по този начин се хващат само директни връзки, но не и връзки, които минават през пренасочване. Например, за Кралска библиотека (Нидерландия) скриптът в момента не показва никакви връзки, защото няма нито една страница, в която да има директна връзка ([[Кралска библиотека (Нидерландия)]]), макар да има страници, които сочат към нея през пренасочването Национална библиотека на Нидерландия.
2. По-лесното за повечето редактори решение е да променим Модул:Нормативен контрол, като в p.conf заменим сегашните вътрешни уикивръзки ([[Национална библиотека на Нидерландия]]) с външни връзки ([https://bg.wikipedia.org/wiki/Национална_библиотека_на_Нидерландия Национална библиотека на Нидерландия]). Това би трябвало да изключи тези връзки от „Какво сочи насам“. Слагам го на второ място, само защото в момента не мога да кажа дали няма някакви нежелани странични ефекти (замислям се защо не са го направили по този начин в английската).

Нека да обсъдим вариантите и да вземем решение.
— Luchesar • Б/П 09:03, 16 септември 2020 (UTC)

Лъчо, ако можем да го направим локално, това е чудесно! От гледната ми точка на потребител най-добрият вариант е най-удобният за читателите и резакторите. Нека да се включат и програмисти. --Elkost (беседа) 16:45, 18 септември 2020 (UTC)

Сякаш вариант 2 е по-удачен (и по-лесен) за по-голямата част от потребителите. А и не виждам голям проблем, ако уикипрепратките бъдат заменени с външни препратки. Може би има един-два недотам желани ефекта: 1) при преместване без пренасочване (равносилно на изтриване на страницата) уикипрепратката става червена (несъществуваща страница), докато външната препратка ще си остане синя. Тоест с външната препратка няма как да се разбере веднага дали страницата я има, или не. Трябва да се цъкне на връзката, при което ще се отвори съответната страница, а ако е липсваща – ще се отвори режим на редактиране, в случая за създаване; 2) Ще липсва пояснителният текст (tooltip текстът), посочващ заглавието на страницата при задържане на курсора върху препратката. При външните препратки такъв текст липсва. И понеже всичките препратки към момента представляват съкращения (при това на латиница), то може би ще е по-добре да се добави опцията с показване на пояснителен текст при задържане на курсора върху препратката, а това може да се направи лесно – ограждащ връзката span или abbr таг с title атрибут, който да взима стойността на част от връзката (.../wiki/(...) – частта в скобите; от примера, който е дал Лъчо по-горе, това ще е Национална библиотека на Нидерландия). Но тези два „проблема“ са все дребни/незначителни нещица – за масовия читател/редактор едва ще имат някакво значение. Вероятно има други неща обаче, които пропускам или все още ми убягват. --Ted Masters (беседа) 23:55, 20 септември 2020 (UTC)

Готово Special:Diff/10493409. Трябва да мине известно време, преди „Какво сочи насам“ да се актуализира (може би няколко седмици, освен ако не пуснем бот да опресни кешираните страници).
Техническа бележка: за да бъде по-лесно и прегледно попълването в бъдеще, когато е нужен етикет с връзка към статия, има нова функция linkedLabel() с два параметъра: име на статията за връзка (задължителен), текст за връзката (опционален, по подразбиране името на статията).
— Luchesar • Б/П 10:36, 3 октомври 2020 (UTC)

Сюжетите на опери и балети

Здравейте. Няколко пъти попадам на статии за опери и балети, в които главите с описанието на либретото са снабдени с предупреждаващ надпис „разкриване на съдържанието“. Тези предупреждения са ненужни, тъй като обичайно и полезно е публиката на такива постановки да се запознава със сюжета преди самото представление. Това е и една от причините в театрите да се раздават печатни програми, съдържащи и либрето. С други думи, разкриването на съдържание в този случай си е съвсем в реда на нещата. Искам да помоля колегите, които запускат ботове за изчистване на дребни и разпространени грешки, ако е възможно, да изчистят това недоразумение от бгУ. Поздрави.--Mmm-jun (беседа) 13:41, 27 септември 2020 (UTC)

+1 от мен. Този шаблон е смислен за книги и филми но не и за театрални постановки и особено пък за опери, оперети и балети. Всъщност в днешно време с практиката на т.нар. трейлъри и масирана реклама на филми дори и за тях май няма особен смисъл от подобно предупреждение. -- Сале (беседа) 19:36, 27 септември 2020 (UTC)

А в разделите "Сюжет" е направо безумно. --Спас Колев (беседа) 11:52, 30 септември 2020 (UTC)

--Чигот (беседа) 05:17, 28 септември 2020 (UTC)

Готово - Открих в категориите Балети и Опери само по няколко - вече шаблоните за сюжет и сюжет-край са премахнати.--Vodnokon4e (беседа) 06:59, 28 септември 2020 (UTC)

Благодаря на всички!--Mmm-jun (беседа) 08:14, 28 септември 2020 (UTC)

Taxobox

Има някакъв дребен проблем с Taxobox – в Категория:Страници с грешки в скрипта излязоха няколко страници с грешки. Не разбирам от този шаблон и не го следя, не видях промени, някой може ли да го погледне?--Vodnokon4e (беседа) 15:04, 3 октомври 2020 (UTC)

Предполагам, че се дължи на ето тази редакция. Убавецът е създал обект, но е сложил само описание и име на унгарски. Нищо друго. Когато модулът достигне до въпросната страница (обект), се опитва да извлече стойност, която липсва. Следва провал и инфокутията, която разчита изцяло на Модул:Taxobox, издиша. --Ted Masters (беседа) 22:00, 3 октомври 2020 (UTC)

Върнах му редакцията... пък да видим какво ще стане. --Ted Masters (беседа) 22:07, 3 октомври 2020 (UTC)

Ted Masters:, благодаря, изчезнали са. С празна редакция ли ги мина или изчезнаха от само себе си? Имам предвид тези около 20, които бяха в списъка с грешки. Някой път ми се е налагало да минавам по една празна редакция.--Vodnokon4e (беседа) 09:56, 4 октомври 2020 (UTC)

Vodnokon4e: Този път ги оставих и те сами изчезнаха от категорията след около час. --Ted Masters (беседа) 09:59, 4 октомври 2020 (UTC)

Commonscat

В Любимец (община) сложих {{Commonscat}} вместо {{Commonscat|Lyubimets Municipality|община Любимец}} и стана мазало.Xunonotyk (беседа) 16:59, 3 октомври 2020 (UTC)

Готово Спасимир го е оправил: [6]. --Спас Колев (беседа) 14:10, 5 октомври 2020 (UTC)

Македонски дъб - карта на разпространение

Здравейте! Ще може ли някой да вметне при шаблона за вида и картата за разпространение (Quercus trojana range.svg), както е и в другите уикита. Опитах по няколо начина, вкл. и копирайки кода, но не ще и не ще. Благодаря предварително. Ентусиастъ (беседа) 09:23, 4 октомври 2020 (UTC)

Готово. Картата е добавена в Уикиданни. --Ted Masters (беседа) 09:40, 4 октомври 2020 (UTC)

ПФК Черно море (Варна) – апел към администраторите

На въпросната странница се води вече 4 годишен конфликт относно отразяване историята на ПФК Черно море (Варна). От една страна имаме текст с многобройни източници и официалната позиция на клуба, която винаги е била постоянна. От друга страна имаме личната позиция на потребителят Rebelheartous, която се основава единствено на страницата на един сайт, чийто автори сами обявяват, че представят тяхното лично мнение. Моля за намеса от администраторите, за да може този конфликт да бъде решен един път за винаги и да не се губи творческа енергия за постоянно връщане на текстове. Благодаря предварително.Okalinov (беседа) 18:53, 4 октомври 2020 (UTC)

Моля, за блокиране на този манипулатор, чиято единствена цел в Уикипедия е да редактира въпросната страница.--Rebelheartous (беседа) 20:36, 4 октомври 2020 (UTC)

Коментар: Е не ви ли писна --Скроч (беседа, приноси) 08:54, 5 октомври 2020 (UTC)

Да ми писне да чистя изпражненията на вандалите? Никога. --Rebelheartous (беседа) 10:40, 5 октомври 2020 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Нежеланието за провеждане на диалог наистина омръзна.--Vodnokon4e (беседа) 13:06, 6 октомври 2020 (UTC)

Социологически проучвания - до администратори

Здравейте, нуждая от помощ за разрешаване на проблем при представянето на социологически проучвания. При подготвяне на нова таблица за Парламентарни избори в България (2021) с CvetanPetrov1940 имахме разминаване в гледните точки (видимо в дадената беседа) и той предложи да се свържа с администратори. Получих предварителен отговор, с който съм съгласен, от Vodnokon4e, в беседата на работната ми страница. Накратко - досега обработвах данните чрез уеднаквяването им, поради простия факт, че явно няма стандартизация в провеждането им - някои включват отговори като "не знам" или "няма да гласувам", други "не подкрепям никого", трети комбинация от трите. Това довежда до момента, в който 10% от едната не са равни на 10% от другата. Досега ги преизчислявах по сравнително прост начин - A по Б, делено на В, където А е оригиналния процент, Б е 1% от допитаните, а В е 1% от допитаните избрали партия или "не подкрепям никого". Това отново не е най-точният начин, но на теория извежда резултати еднакви с тези, каквито се очакват на избори - всички невалидни гласове и неявили се гласуващи не се броят за 4-те процента праг за влизане в парламента. Проблемът е, както Vodnokon4e посочи, че това не е в духа на Уикипедия и би могло да се възприеме като манипулация. Лично не намерих вторичен източник, който да прави същото, така че ако не съществува такъв, бих се радвал на мнения и предложения върху това как да се представят такива данни в рамките на една или повече таблици и ако може да се превърне в стандарт за подобни страници, докато няма стандартизация на социологическите проучвания в България. Ако съм пропуснал нещо от същината на проблема или съм направил грешка, Vodnokon4e: може да ме поправи. Благодаря Ви предварително! --Yupyuphello (беседа) 07:52, 5 октомври 2020 (UTC)

Таблицата трябва да е с обратна подредба. Представянето на агенциите зависи от това Кой плаща. --Rumensz (беседа) 08:24, 5 октомври 2020 (UTC)

Каква е причината да трябва да е с обратна подредба? Използвах за пример страницата за проучвания на изборите в Германия през 2017г., където се започва от най-новата дата и се върви към най-старата. Лично аз бих очаквал да е в такъв ред - най-новото най-отгоре, подобно на UI решенията в социални медии и подобни, но приемам, че това може да не е нормата спрямо очаквания или да има специфична причина да се реди по обратен ред. Отделно не разбирам втората част - в какъв смисъл представянето? Да се създадат отделни таблици спрямо това кой е поръчал проучването? По спомен имаше пак разминавания във въпросите там, където проучването е направено със собствени средства. --Yupyuphello (беседа) 08:40, 5 октомври 2020 (UTC)

Защото така Подреждаме в България - последователно, от най-старото към най-новото. А всяка Агенция си представя резултатите така както прецени според задоволяването на клиента. Ние само ги цитираме. --Rumensz (беседа) 09:30, 5 октомври 2020 (UTC)

Добре, отбелязвам си, че трябва да се измени реда. Някакви предложения как да се преработи таблицата? Да се раздели на няколко спрямо видовете въпроси или пък да се добавят нови колони тип "Активност", която да показва броя отбелязали, че ще гласуват за партия или "не подкрепям никого", спрямо тези избрали "не знам" или "няма да гласувам" или нещо друго? --Yupyuphello (беседа) 10:04, 5 октомври 2020 (UTC)

• Мисля, че го писах и на беседата - съпоставимостта на данните трябва да е основен приоритет, в противен случай стават подвеждащи и изобщо не трябва да се представят в обща таблица.
• Преизчисления на числови данни по принцип са допустими - en:WP:CALC. В случая обаче става дума за доста информация и е добре да обмислим решение, което а) не затруднява проверката от други редактори и б) запазва връзката с източника прозрачна за читателите. Може би бележка под линия за всеки ред, уточняваща преизчисленията? --Спас Колев (беседа) 14:23, 5 октомври 2020 (UTC)

Макар този въпрос вече да сме обсъждали с Потребител:Yupyuphello, мое е предложението уикипедианската общност да се запознае и да се подложи на обсъждане тази тема тук в „Разговори“. Причината за това е, че според мен не са приемливи неговите предложения за таблично представяне на резултатите от социологическите агенции с цифрова информация различна от публикуваната и разпространявана по медиите. В този смисъл, макар предложената от него таблица да ми харесва като конструкция, предоставянето за ползване на информация друга и различна от тази на авторите създали и публикували изследванията се нарушават няколко принципа при създаване на статии в бгУ:

1. Всяко социологическо проучване от всяка агенция се прави по методика, оповестена като принцип за набиране и тълкуване на данните както например е записано тук в края. Преработване на публикувана в пресата и медиите информация и предлагането ѝ в енциклопедията под каквато и да е друга форма противоречи на няколко основни принципа - У:БОИ, Уикипедия:Благонадеждни източници и нарушаването на авторските права. Още повече че се цитират агенциите като източници, но с други стойности на изследванията им. Всяка агенция предупреждава, че направеното изследване е моментна снимка на обществените настроения. Да се преработи такава „снимка“, е все едно да се приложи фотошоп към нещо което не ни харесва. Такива преработки и оценки може да се коментират от социолози, политолози или политически дейци в други сайтове, но не и в енциклопедия.
2. Развитието на един процес се описва последователно отгоре - надолу. Така е прието в България. Т.е. най-старите изследвания са най-горе в таблицата и последователно надолу се описват всички последващи изследвания. Така във времето се вижда най-добре развитието на политическия процес. Определено не приемам немската система за предлагане на такава информация.
3. Yupyuphello иска да се премахнат реквизити от проучванията като: „активност“ „не подкрепям никого“ и други и да се направят от него или други редактори преизчислени резултати, за да се постигне някаква еднаквост на статистическите данни. Освен това в кореспонденцията ни той изключва и някои партии с минимална подкрепа и отнася резултата им към графа „други“. Според мен това е неправилно просто защото това мнение на респондентите е важен момент при оценяване на предизборните настроения и приемането или отхвърлянето на предизборния шум вдиган от неразпознаваеми партийни дейци.
4. Поставянето на едни цифрови резултати в статията и други такива цитирани като източник на тази информация от проучванията ще затрудни проверката от други редактори и няма да запази прозрачна връзка с цитирания източник. За да се хвърли светлина върху всяка особеност на предлаганата информация, трява да се дадат бележки уточняващи преизчислението за всеки ред, което само по себе си превръща една статия от информационна в научен труд.
5. За повече яснота по спора може да се прегледат статиите Парламентарни избори в България (2021), Беседа:Парламентарни избори в България (2021), Потребител:Yupyuphello/работна, Потребител беседа:Yupyuphello/работна.

Според изложеното по-горе, таблицата в статията за предстоящите парламентарни избори трябва да се запази, дава пълна информация от социологическите проучвания и трябва да се корегира във времето, когато станат известни данни за неучастието на описани в таблицата партии или се създадат необявени до сега коалиции. --CvetanPetrov1940 (беседа) 16:35, 5 октомври 2020 (UTC)

Вече се съгласих по-нагоре и в беседата на работната си страница, че щом базовото преработване е недопустимо, то просто да се цитират оригиналните данни, но или чрез добавянето на Активност, или чрез разделянето в отделни таблици или по друг предложен метод, освен ако казаното от Спас Колев не доведе до друго решение. "Не подкрепям никого" винаги се включва в преизчисленията, които съм направил, не съм включвал отговори като "Не знам", "Не съм сигурен/сигурна" или "Няма да гласувам" - ако някъде съм оставил някого с обратното впечатление, грешката е моя. Реда ще бъде изменен спрямо подадената информация от Rumensz. Съгласен съм да се използват оригиналните статистики, но ако преизчисленията все пак са приемливи и има начин да се кодира, ми хрумва, че друга опция е двойна таблица (не знам дали е възможно въобще) - оригиналните данни да са на преден план и или чрез автоматична калкулация или чрез складиране на преизчисленията на заден план, който излиза на преден план при извършването на някакво действие от потребител? Отново, не държа на преизчисленията ако са недопустими спрямо горепосочените от всички причини. За сметка на това съм твърдо против текущата таблица в страницата за идните избори - на моят стандартен монитор с резолюция 1920 на 1080 пиксела, тази таблица надвишава ширината и като цяло лично на мен не ми харесва естетически. Не виждам смисъл да присъстват партии, които са отчетени в 1-2 проучвания от всичките изброени в моята таблица, особено когато резултатите им са от порядъка на под 1 процент, което доколкото помня е нужното за партийна субсидия. Пресен пример са следните - ДБГ е част от Демократична България, Българско лято не съществува към момента доколкото знам, Волт и Движение 21 се говори, че ще се коалират с "Изправи се.БГ", СДС имат ниски резултати и се очаква да се коалират с ГЕРБ. Възраждане, АБВ и Републиканци за България могат да се добавят, макар че има данни за тях само в много оскъден на брой проучвания. Трябва да има някакво ограничение в максималния брой колони, за да е издържано на вид. Отделно предлагам партиите винаги да се подреждат спрямо резултатите им от последните избори (в случая - за Европейския парламент от 2019г.), а неучаствалите партии да са по азбучен ред на имената или съкращенията/абревиатурите им, нещо което трябва да поправя в моята таблица спрямо ИТН и ИС.БГ. Примери за визуално хаотични таблици са тези в Парламентарни избори в България (2021) и Избори за Европейския парламент в България (2019). Щом се постигне съгласие спрямо всичко, включително и някакъв базов дизайн (ако този на моята таблица не е приемлив), могат старите статии да се обновят спрямо него. --Yupyuphello (беседа) 22:00, 5 октомври 2020 (UTC)

Rumensz:, Nk:, CvetanPetrov1940:: Можете да намерите обновен вариант тук, с помощ от Luchesar. Използва се Switcher и има две таблици - на преден план винаги е тази с оригиналните данни, а чрез смяна може да излезе тази, която е на заден план. Ако и това не е приемлив вариант, може просто да се използва тази на преден план. Имам още работа по таблиците - добавяне на „Колебая се“ и може би „Средства“. Не съм и напълно сигурен как да се определя в някои случаи Активност - към момента е % от хора, заявили "Не подкрепям никого" или партия. Има случаи, в които са дадени общи данни за "Няма да гласувам" и "Колебая се", което ме затруднява. Има и проучвания сред гласуващи, където има опция "Не съм сигурен" - това според мен не би следвало да е част от Активност, но отново, не съм напълно сигурен. Отделно има и едно проучване, което е само за София и смятам, че то трябва да си е в отделна категория и таблица, отново с опция за Switcher. --Yupyuphello (беседа) 20:43, 10 октомври 2020 (UTC)

Като концепция ми изглежда чудесно. Две неща по преизчислените данни:

• Би трябвало да се закръглят най-много до десети от процента - няма как да имат по-голяма точност от изходните данни.
• Може би има нещо сбъркано в преизчисленията (или аз не разбирам процеса) - в най-горния ред с обърнат резултат ("Маркет Линкс (глас.)[v] 21–28 Ное 2019 ...") оригиналните данни за ГЕРБ/БСП са 25/25; как само със смяна на базата в преизчислените се стига до 29,04/29,40?

--Спас Колев (беседа) 13:09, 12 октомври 2020 (UTC)

Nk: Добре, отбелязвам си за закръглянето. Ако трябва да съм напълно честен, нямам записките си за това преизчисление - в оригиналните данни в уебсайта са дадени чисти цифри, но има и графики до тях, които ако се загледаш не отговарят на тези цифри. Помня, че просто ги измерих и сравних спрямо границите и според това бях извадил нови цифри. Как трябва да се действа в такива случаи? Лично виждам два избора - запазвам оригиналните данни (цифрови), правя преизчисления от тях и добавям бележка, че са закръглени? Другата опция е пак да направя измервания, да извадя по-точни цифри спрямо графиките и да сложа тях с бележка и от тях да направя пак преизчисления? --Yupyuphello (беседа) 18:59, 12 октомври 2020 (UTC)

Промяна на снимка

Здравейте,

Пиша относно информация, която е поместена за мен. Бих искал да смените снимката. Става въпрос за страницата на Стойко Сакалиев! Не бих искал да излизам с този син екип!
212.122.187.76 07:06, 6 октомври 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Такава снимка е налична за статията Стойко Сакалиев. Ако имате по-хубава може да я качите на commons.wikimedia.org. Arise13 (беседа) 17:12, 10 октомври 2020 (UTC)

+1 С уточнението само, че снимката трябва да е публикувана под свободен лиценз от нейния автор. Качени чужди снимки ще бъдат изтрити, освен ако не бъде изпратено специално разрешение.
— Luchesar • Б/П 17:16, 10 октомври 2020 (UTC)

Дискорд сървър на българската уикиобщност

Беседите в Уикипедия са чудесно място за общуване и сътрудничество, но имат и своите ограничения. Бърза, динамична комуникация „на живо“ през тях е твърде неудобна или дори невъзможна. Картинки и документи могат да бъдат споделяни само от Общомедия. Гласово обсъждане или споделяне на екран са принципно невъзможни. За такива цели много колеги ползват Фейсбук, но Фейсбук е колкото обичан, толкова и мразен. Някои колеги категорично отказват да го използват. Други (като мен) го избягват, доколкото е възможно. IRC остава популярно сред определени групи уикипедианци, но основно това са стюардите, проверяващите и системните администратори на Фондацията.

Ето защо много общности използват и други платформи, най-популярна сред които към момента изглежда Дискорд.

Използвайки случая, че го тествам за други доброволчески проекти (и дори за работата си), към списъка с Дискорд сървъри на уикиобщностите реших да добавя и наш, български. Написването на правила и друга информация се оказа по-трудоемко отколкото очаквах (отделно беше превода на български език на WikiBot и WikiAuthBot ботовете), и със сигурност има какво да се подобрява и допълва. Не се колебайте да коментирате!

За да не ви губя повече времето, вижте Уикипедия:Дискорд. За най-нетърпеливите, особено ако вече имате потребител в Дискорд: https://discord.gg/RNwpfuR

С пожелания за плодотворни дискусии и много позитивни емоции!
kerberizer#2535, a.k.a — Luchesar • Б/П 17:57, 6 октомври 2020 (UTC)

WikiBot вече също работи в сървъра (освен WikiAuthBot). Има вече и канали, в които ботът публикува съобщения при новосъздадени статии в Уикипедия, при нови реплики по беседи, при нови и приключили предложения за изтриване, заявки към администраторите, нови и променени български преводи в Translatewiki. Може да се настроят и още уведомления при желание. За мен това е доста по-удобно от следене на Последни промени, Уикипедия:Активни беседи и т.н., и по-малко досадно и натоварващо от уведомленията по пощата (като минимум, в Дискорд е много лесно за бъдат временно – за 15 минути, за час, за ден и т.н. – или постоянно заглушени различни канали и сървъри).

Между другото, с Yupyuphello днес имахме доста приятни и полезни разговори в Дискорд, които нямаше как да проведем иначе. Ще се радвам, ако повече хора се престрашат да го ползват. :-D

Също ще се радвам на предложения за прецизиране на правилата. Лично бих имал по-високи изисквания към У:НЛН, но не исках да налагам отначало мнение.
— Luchesar • Б/П 16:30, 10 октомври 2020 (UTC)

Уикисреща за Деня на народните будители

Предлагам да си направим уикисреща за Деня на будителите, напук на епидемията. 31 октомври, събота, вечерта към 18-19 часа звучи като добро време, може би?

Разбира се, срещата ще трябва да бъде виртуална, но това пък ще даде възможност на повече хора да се включат – особено живеещите далеч. Може да използваме Zoom, GoToMeeting и подобни, но е добра възможност да пробваме и Уикипедия:Дискорд. По-сдържаните може да си пият тихо ракията в чатовете, докато по-смелите се надвикват в гласовите стаи. Най-смелите може да си пуснат дори уебкамерите за повече блясък и (сюр)реализъм. :-D

Ако имате други идеи за (виртуално) място или време, пишете!
— Luchesar • Б/П 16:54, 10 октомври 2020 (UTC)

+1, дори и виртуално. --Vodnokon4e (беседа) 09:21, 11 октомври 2020 (UTC)

Изписване на цифрите от 1 до 20

Здравейте, аз ли се бъркам или преди няколко години някъде в Разговори стана дума, че според правилата в българския език, цифрите от 1 до 20 се изписват винаги с думи? И ако е така, означава ли че, повечето статии в Уикипедия трябва да бъдат коригирани в този смисъл? --Станислав Николаев 17:12, 10 октомври 2020 (UTC)

До 10 задължително с думи, освен ако не са обаче много числа изреждане от типа на 300 българи, 150 гърци и 1 арменец. От 10 до 20 по избор, над 20 с цифри, освен, ако не е е нещо лингвистично. Не съм убеден, че става корекция с бот. -- Мико (беседа) 17:31, 10 октомври 2020 (UTC)

Ясно, благодаря за помощта. --Станислав Николаев 08:45, 11 октомври 2020 (UTC)

Цифри са символите от 0 до 9. По-нагоре са числа :) .->L.Payakoff 09:11, 12 октомври 2020 (UTC)

Нов облик на Уикипедия

Не знам колко от вас следят блога, но последната публикация е интересна: Уикипедия придобива нов облик за първи път от 10 години. Ето защо.

Благодарности на Жюстин и Спири!

Disclaimer: Засега лично аз не съм никак очарован от новия облик (но може би ще свикна). Можете да го видите например във френската Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 15:30, 12 октомври 2020 (UTC)

По-добра сигурност за исканията за възстановяване на парола

Всъщност, освен новия облик, има и разни други технически нововъведения, за които през последните месеци пропуснах да пиша. Ето едно от тях: в Специални:Настройки#mw-prefsection-personal-email вече можете да настроите искания за възстановяване на паролата да се правят при въведено не само име, но и имейл адрес (стига да сте въвели такъв в настройките си, което обаче е силно препоръчително, иначе практически няма как да възстановите забравена парола).

Какъв е смисълът? Досега всеки можеше да поиска възстановяване на вашата парола, единствено въвеждайки потребителското ви име. В повечето случаи това е безполезно за злосторника, освен че ви причинява стресиращи мейлове „Някой, най-вероятно вие, е поискал възстановяване на паролата ви“, но най-малкото може да бъде използвано за социален инженеринг. Сега злосторникът ще трябва да въведе и имейл адреса ви.

Но... ако го знае? Моят, например, дори е обявен публично на страницата ми, т.е. изискването да се въвежда и имейл изглежда безполезно. Не съвсем. Гмейл, Яху, iCloud, Outlook, ProtonMail и други пощенски системи, поддържат т.нар. подадресиране: допълнителен текст към адреса, който не променя до кого е адресирано писмото, но може да служи за различни цели, например категоризация, филтриране и т.н.

Допълнителният текст изглежда например така: luchesar.iliev+bgwiki@gmail.com (практически винаги е отделено с +). Естествено, +bgwiki също не е твърде сложно да бъде отгатнато, но нищо не пречи текстът да е например: luchesar.iliev+evl2gm9q@gmail.com, или luchesar.iliev+re71xr76@gmail.com, или luchesar.iliev+bmujn01q@gmail.com.

TL;DR: Идеята е проста. Ако използвате някоя от поддържащите подадресиране пощенски системи, в настройките си тук, в Уикипедия, добавяте към имейл адреса си случайно избран допълнителен текст (не забравяйте + в началото, както и че текстът е преди @ -- вижте примерите). Евентуален злодей вече трябва да познае този текст, за да поиска възстановяване на паролата ви от ваше име, което прави злоупотребата с тази функционалност до голяма степен непрактична.

За генериране на случайния текст може да използвате например https://www.random.org/strings/ (за разлика от парола, в случая осем малки букви и цифри биха били напълно достатъчни). След като промените адреса си, обаче, не забравяйте да си го запишете някъде. Както обикновено, за такива неща горещо препоръчвам мениджъри на пароли, например https://keepass.info или https://keepassxc.org.
— Luchesar • Б/П 15:30, 12 октомври 2020 (UTC)

Том Ханкс

Защо зръстично се различават данните за съпругата на Том Ханкс -Рита Уилсън американска актриса; по отношение родословно дърво Без да цитирам, лесно може да се види руската статия, българската и английския вариант! Не трябва ли да са идентични в частта си родители и рождение?