Стоян Илиев (литератор)
| Стоян Илиев | |
| български есеист и литературовед | |
| Роден |
1932 г.
|
|---|---|
| Починал | 2004 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | литературен критик, редактор, преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Института за литература при БАН Шуменски университет |
| Публикации | „Естетическите програми на френските и руските символисти“ (1979) |
Стоян Илиев Димитров е български есеист и литературовед.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е 2 май 1932 г. в с. Маломир, Ямболско. Завършва философия в Софийския университет.[1] През 1963 г. защитава кандидатска дисертация в Московския университет на тема „Диалектика на субективното и обективното в лириката“, а през 1979 г. – докторска дисертация с труда си „Естетическите програми на френските и руските символисти“.
Редактор е във вестник „Народна младеж“ (1958 – 1960), завеждащ отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1963-1966), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ и на издателство „Български писател“ (1969-1971).[1]
Работи в Института за литература при БАН като научен сътрудник (1967), старши научен сътрудник (1981), професор (1985). Научен секретар, ръководител на секция „Руска литература“.[1] От 1997 до 2003 г. преподава в Шуменския университет.
Член на Съюза на българските писатели.[1]
Умира на 5 февруари 2004 г. в София.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Незавършени портрети. Литературно-критически очерци. 1967
- Спор за поезията и критиката: Есета върху съвременната поезия и литературна критика и творчески профили на Емилиян Станев, Николай Хайтов и Пантелей Зарев. 1969
- Противоречивият свят на Яворов. 1976
- Естетическите програми на френските и руските символисти. 1979
- Пътищата на българските символисти. 1981
- Теодор Траянов – грядущ и непознат. 1983
- Димчо Дебелянов – между греха и разкаянието. 1985
- Николай Лилиев – син на обезверен жребий. 1987
- Ивайло Петров и неговите герои. 1990
- Любовта на поетите. 1992
- Родени един за друг: Страници от историята на българската любовна лирика. 1993
- Българската мадона: В творчеството на Елисавета Багряна, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров, Николай Хайтов. 1998
- Литературни очерци. В помощ на учащи се и преподаватели. Т. 1. 1999
- Литературни портрети. 1999
- Женският въпрос – мъжка трагедия. 2000
- Лице в лице със смъртта. 2004
Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]
- Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм (1979)
- Яворов. Раздвоеният и единният. Нови изследвания (1980)
- Блуждаеща естетика. Българските символисти за символизма (1992)
- Литературната задруга „Хиперион“ (1996)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Стоян Илиев в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
- Статии на Стоян Илиев в сп. „Литературна мисъл“ Архив на оригинала от 2021-01-24 в Wayback Machine.
- Стоян Илиев в Литернет
- За него
- Андрей Ташев, „Стоян Илиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Статии
- „Гео Милев и българските символисти“[неработеща препратка], сп. Пламък, 1981, кн. 7
|
