Тилбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тилбург
— град —
Знаме    Герб
Църквата „Свети Йосиф“
Църквата „Свети Йосиф“
Нидерландия
Red pog.png
Тилбург
Северен Брабант
Red pog.png
Тилбург
Страна Флаг на Нидерландия Нидерландия
Провинция Северен Брабант
Площ 119,15 km²
Население (2007) 201 087 души
1688 души/km²
Пощенски код 5011-5049
Телефонен код +31 13
Официален сайт tilburg.nl
Тилбург в Общомедия

Тилбург (на нидерландски: Tilburg, на брабантски диалект: Tilbörg) (произношение произношение, най-близко до Тилбьорх, названието в България е утвърдено като немска транскрипция) е община и град в Нидерландия, провинция Северен Брабант. Към 1 юли 2006 г. община Тилбург има 200 085 жители, а самият град — 179 917 жители. С това градът е шести по население в Нидерландия. Общината е втора в Северен Брабант (след Айндховен) и шеста в Нидерландия. В общината влизат и селата Беркен-Енсхот и Уденхаут. Тилбург е част от градската мрежа Брабантстад.

История[редактиране | edit source]

Тилбург е създаден от махали и малки села, т.нар. хердганги, свързани помежду си. Старите селищни ядра могат все още да се намерят в имената на различните стари квартали като Хойвел, 'т Хайке, Корвел, Велдховен, Брукховен, Урле, Хаселт и 'т Гоирке. Едва през 1809 г. Тилбург получава права на град.

Градът нараства в края на 19 век заради текстилната промишленост, която се настанява между хердгангите. След изчезването на този промишлен отрасъл през 60-те години на 20 век съвременна промишленост се настанява по индустриалните терени в периферията на града. От 80-те години на 20 век празните места в града, където са се намирали текстилните фабрики, се застрояват с жилища.

На народен език тилбургчани винаги са наричани „пикаещи в гърнета“ (kruikenzeikers). (Карнавалното име на Тилбург, Кройкенстад, е получено оттам). Това е така, защото жителите са уринирали в миналото в гърнета. Гърнетата с урина се продавали на текстилните производители от 17 век, които се нуждаели от урината за изпиране на вълна. След 17 век за обработката на текстила се използват химикали. Но „пикаенето в гърнета“ продължава до края на 19 век.

Крал Вилхелм II с удоволствие стоял в Тилбург. Един път той казал за града: „Тук дишам открито и свободно“. По негова заповед в центъра на града е построен дворец. Самият той никога не е живял в него, защото починал преди завършването му. Дворецът е прехвърлен от кралското семейство на общината при условие, че вътре ще се направи Висше гражданско училище. Това Държавно висше гражданско училище „Крал Вилхелм II“ съществува още като Колеж „Вилхелм II“, но в друга сграда. Най-известният ученик на училището е Винсент ван Гог, който посещава училището в периода 18661868 г. Дворецът понастоящем е част от сградата на общината.

През август 1900 г. Тилбург е развълнуван от убиството на Мариче Кеселс. След като е търсена два дни, тялото на 11-годишната дъщеря на фабрикант е намерено на тавана на църквата Нордхуккерк. Един от тримата главни обвиняеми, пасторът, при съдебното разследване е оправдан. Случаят си остава неразкрит.

От 1993 г. в Тилбург се развива явна политика на високи строежи. Построени са три високи сгради, които за нидерландските разбирания са небостъргачи — сградата на застрахователната компания Интерполис и жилищният блок „Вестпойнът“. Блокът е висок 143,1 м и за известно време е бил най-високият жилищен блок в Нидерландия — титла, която е приета след него от сградата „Монтевидео“ в Ротердам. Междувременно в Тилбург е построен втори жилищен блок с височина 101 м — „Стадсхер“.

През 60-те години на 20 век Тилбург се профилира като „Сърцето на Брабант“. По-късно градът се афишира с мотото „Тилбург, модерен промишлен град.“ Междувременно този девиз е заменен със символа „Т“.