Тимол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за химичното съединение. За китайското предприятие вижте Тимол (предприятие).

Тимолът (известен и като 2-изопропил-5-метилфенол, IPMP) е природен монотерпенов фенол, производен на цимола, изомерен на карвакрола. Открива се в етеричното масло от мащерка и се извлича от вида обикновена мащерка (Thymus vulgaris), ажгон (Trachyspérmum ámmi) и други видове растения. Тимолът представлява бяла кристална субстанция с приятен аромат и силни антисептични, дезинфекционни, фунгицидни свойства. Тимолът дава и отличителния, силен вкус на мащерката като кулинарна съставка.

Химия[редактиране | редактиране на кода]

Тимол

Тимолът е само леко разтворим във вода при неутрално pH, но е изключително разтворим в алкохоли и други органични разтворители. Тимолът е разтворим в силно основни водни разтвори заради депротонацията на фенола.

Тимолът има индекс на рефракция 1.5208.[2] Абсорбира максимално много ултравиолетово излъчване на дължина на вълната от 274 nm.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Древните египтяни са използвани мащерката за балсамиране. Древните гърци са я ползвали в баните си и са я горели като тамян в своите храмове, вярвайки, че мащерката е източник на смелост. Разпространението на мащерката из Европа се смята, че се дължи на римляните, тъй като те са пречиствали стаите си и са овкусявали сирената и алкохола. В средните векове в Европа билката е слагана под възглавниците като средство за добър сън и за прогонване на кошмарите. Мащерката е поставяна в ковчезите при погребения, защото се смятало, че помага на мъртъвците за прехода им към отвъдния живот.

Като химическо вещество тимолът е изолиран за първи път от германския химик Каспар Нойман (Caspar Neumann) през 1719 година.[4] През 1853 година френският химик Александър Лалма (Alexandre Lallemand) дава името на тимола и определя емпиричната му формула.[5] За първи път тимолът е синтезиран от шведския химик Оскар Видман (Oskar Widman) през 1882 година.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. THYMOL // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Mndzhoyan, A. L. Thymol from Thymus kotschyanus. // Sbornik Trudov Armyanskogo Filial. Akad. Nauk. 1940. 1940. с. 25–28.
  3. Norwitz, G. и др. Study of the Steam Distillation of Phenolic Compounds Using Ultraviolent Spectrometry // Anal. Chem. 58 (639–640). 1986. DOI:10.1021/ac00294a034. с. 641.
  4. Neuman, Carolo. De Camphora // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 33 (389). 1724. DOI:10.1098/rstl.1724.0061. с. 321–332.
  5. Lallemand, A. Sur la composition de l'huile essentielle de thym // Comptes Rendus 37. 1853. с. 498–500.
  6. Widmann, Oskar. Ueber eine Synthese von Thymol aus Cuminol // Berichte der Deutschen Chemischen Gesellschaft zu Berlin 15. 1882. DOI:10.1002/cber.18820150139. с. 166–172.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thymol в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​