Тодор Ецов
| Тодор Ецов | |
| български фолклорист и етнограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Тодор Г. Ецов е български краевед, фолклорист и етнограф от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в будния български македонски град Велес, тогава в Османската империя. Заминава да учи в София, от където се връща в родния си град в 1887 година. При завръщането си се посвещава на строго научна работа по изследване на Велешкия край. Започва да събира стари песни, книги, пергаменти, да преписва стари надписи от паметници в църкви и манастири. Постепенно задълбочава работата си с професор Димитър Матов, също от Велес, на когото изпраща всичко, което събира. В работата си Ецов заедно с Никола Зографов събират фолклорни материали от Велешко, Щип и Кочани, които издават в София в „Сборник за народни умотворения“. Ецов следи развитието на Македонския въпрос, но страни от революционното дело. След няколко години обаче изпада в песимизъм и се самоубива в Солун, като се хвърля пред идващ влак.[1]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Четвероевангелие от XVI век, прибрано от църквата на Свекяни „Свети Атанасий“ от Тодор Ецов и след това оставено във Велешката митрополия от Гошо Владикостов, според приписка от 13 март 1897 г., прибрано от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет. На задната корица има приписка от поп Арсо Марко от 1859 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Свидетелствата на Никола Зографов за развитието на Македоно-одринското революционно движение. Публикувано в Н. Зографов, Строежа на живота. София, 1927, с. 3-53. // Сите българи заедно. Посетен на 30 януари 2021 г.
