Тодор Крайничанец
| Тодор Крайничанец | |
| български юрист и публицист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Тодор Георгиев Крайничанец[1] е български юрист, публицист и писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Велес, тогава в Османската империя. Завършва право и става юрист.[2] Занимава се с журналистика и влиза в редакцията на битолския вестник „Пелистерско ехо“ заедно с областния директор Христо Гуцов, Илия Ненчев, доктор Борис Светиев, Коста Църнушанов и други.[3] Крайничанец пише статии и за редица други вестници. Към 1938 година е главен редактор на софийския вестник „Средец“, където списва и статии.[4][1] Пише във вестник „Македонска трибуна“.[5]
В 1935 година подава петиция до Обществото на народите, в което заклеймява преследването и избиването на българите в Македония под сръбска власт.[6] В 1936 година издава книгата „Възможна ли е интегрална Югославия?“ В София издава „Стопанска Македония“ в 1933 година и „Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония“ в 1938 година.[7] В 1942 година в Скопие излизат от печат спомените на Крайничанец, които дават интересни сведения за развитието на сърбизма във Велешко непосредствено след 1918 година.[8] В печатницата на Лазар Крайничанец в същата 1942 година издава „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.
Съден е от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година.[9][2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Крайничанецъ, Т. Охридъ - туристически центъръ на Македония // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 14.
- Крайничанецъ, Т. За младото поколение // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
- Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
- Крайничанецъ, Т. Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ. Скопие, Печатница „Крайничанецъ“, 1942.
- Крайничанецъ, Т. Читалищното дѣло въ Македония // Пелистерско ехо I (6). 8 февруарий 1942.
- Крайничанецъ, Т. Кирил и Методий и Славянството // I. 1936.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 346.
- ↑ а б Тодор Крайничанец от Велес, Вардарска Македония - „Солун като икономически и културно-просветен център на Македония“, София, 1938 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 4 ноември 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1130 – 1131. (на македонска литературна норма)
- ↑ Крайничанецъ, Т. За младото поколение // Срѣдецъ III (6-7). София, юний, юлий 1938. с. 8.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 27, 55, 76, 563.
- ↑ Доклади, том 8. България след Освобождението (1878), Българска академия на науките, 1988, стр. 326.
- ↑ Крайничанецъ, Тодоръ Г. Солунъ като икономически и културно-просвѣтенъ центъръ на Македония. София, Печатница „Гладстонъ“, 1938.
- ↑ Симеонов, Николай. Структура, методи и жертви на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1904 - 1908) // „Анамнеза“ І (2). 2006. с. 166.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.
