Туид (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Туид, бивш Пънджаб
The Tweed, ex Punjaub
ФлагUK Civil Ensign
Клас и типклипер, преоборудван от колесна парно-ветроходна фрегата
ПроизводителCursetjee Rustomjee
Служба
Заложен1852
Влиза в строй21 април 1854
Изведен от
експлоатация
18 юли 1888
Основни характеристики
Бруто тонаж1745 нет-регистър тона
Дължина86,6 m
Ширина12 m
Газене7,6 m
Задвижваневетрила, 700 к.с. парна машина като фрегата
Въоръжение
Артилериякато фрегата, 10 x 8-дюймови 68-фунтови оръдия
Туид, бивш Пънджаб в Общомедия

Туид (The Tweed) е известен британски клипер, спуснат на вода на 21 април 1854 г., първоначално като колесна парно-ветроходна фрегата Пънджаб (Punjaub).

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Килът на Пънджаб и Асае е заложен в бомбайската корабостроителница през 1852 г. по поръчка на индийския на Нейно Величество флот, тогава част от кралския флот на Великобритания. Строежът протича под надзора на Cursetjee Rustomjee, главен корабостроител пето поколение и член на индийския клан Wadia. Смята се, че обводите на корпуса ѝ са проектирани от Оливър Ланг, главен корабен архитект на корабостроителниците в Улидж. Оливър Ланг от своя страна е ползвал за модел линиите на по-стара бързоходна френска фрегата, проектирана от водещите морски архитекти на епохата.

Асае (Assaye) – първа от серията, фрегата-близнак на Пънджаб, е спусната на вода с почести на 15 март 1854 г., а Пънджаб е завършена месец по-късно – на 21 април 1854 г.

Въоръжени са с по десет 8-дюймови 68-фунтови оръдия.

Двата кораба имат следните мерки (линейните във фута):

Кораб Тонаж Дължина Дължина (регистрова) Ширина Газене Двигатели
Пънджаб 1745 net 285 250 39.6 25 700 к.с.
Асае 1800 gross 277 250 39.6 25 650 к.с.

Кампании като фрегата[редактиране | редактиране на кода]

В Кримската война[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1854 Пънджаб е дооборудван и на 2 януари 1855 е зачислен във флота под командването на кап. Джон Йънг. На 9 януари 1855 фрегатата участва в кампанията за превоз на 10-и хусарски и 12-и кавалерийски полк от Бомбай през Суец до бойните полета на Крим. По време на това свое първо плаване Пънджаб демонстрира превъзходните си качества, като често се налага да намалява ветрилната си площ и парата на машините си, за да не изостават другите кораби от флотилията.

В Персийската война[редактиране | редактиране на кода]

На 8 ноември 1855 Пънджаб отплава под командването на лейт. Аликзандър Фулъртън и взема участие в завземането на Бушер – една от първите битки в Англо-персийската война.

В Индийското въстание от 1857 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на Индийското въстание от 1857 Пънджаб пренася войскови подразделения за омиротворяване на бунтуващата се колония. Част от екипажа на фрегатата участва в наземни мисии, например акцията от 25 май-14 юни в Калкута за пленяването на последния набоб на АудВаджид Али Шах, спасяването на Дака от въстаниците на 22 ноември 1857 и др.

Преустройство на Пънджаб. Клиперът Туид[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 флотът взема решение да замени гребните колела на Пънджаб и Асае с винтов движител. На 8 февруари Пънджаб, а на 31 март Асае отплават за Англия. При пристигането им се оказва, че те са ненужни на кралския флот и биват продадени. Новият им собственик е Джон „Джок“ Уилис – корабен магнат и основател на компанията „Джок Уилис & Сие“.

Джок Уилис продава с печалба Асае, а Пънджаб преустройва в клипер, променяйки името му на Туид (The Tweed) – на името на реката в родното му графство Беруикшър, Шотландия. Освен с ново име, Туид се сдобива и с нова носова фигура – Там о'Шантър – герой от едноименната Бърнсова поема.

Рейсове на Туид. Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Новият клипер заедно с неговия близнак – фрегатата Асае са наети през май 1864 от правителството и полагат телеграфни кабели на дъното на Персийския залив.

Джок Уилис, доволен от новата си придобивка, дава Туид в ръцете на най-способния си офицер, кап. Уилям Стюърт. Той успява да изстиска най-доброто от Туид и в периода 1863 – 1877 г. прави множество рейсове между метрополията и колониите, донасяйки големи печалби за компанията.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lubbock, Basil. The Blackwall frigates // James Brown & Son, 1922. с. 211 – 235.