Търновска конституция (вестник)
- Да не се бърка с едноименния вестник в Търново на Конституционния блок през 1922 г.
| „Търновска конституция“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Формат | вестник |
| Начало | 1884 |
| Край | 1888 |
| Редактор | Ив. Славейков, А. Георгиев |
| Език | български |
| Политически | либерален |
„Търновска конституция“ е български обществено-политически вестник от края на XIX век.
Считан е за орган на Либералната партия, създадена от членове на Либералната фракция в Учредителното събрание (1879) с най-видни депутати Петко Славейков и Петко Каравелов. Изказва се в защита на Търновската конституция и против политиката на Драган Цанков, а по-късно и против тази на Стефан Стамболов, поради което е подлаган на преследване и конфискация при режима на Стамболов.[1]
Издава се от Централното либерално бюро в София. Излиза 2 пъти в седмицата – в сряда и събота, печата се в София – основно в печатницата на Богдан Прошек, също и в печатниците на К. Т. Кушлев и Д. Вълков.
| Година | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 102 | 2 януари 1884 – 29 декември 1884 |
| II | 103 – 190 | 5 януари 1885 – 31 декември 1885 |
| III | 1 – 56 | 4 януари 1886 – 30 август 1886 |
| III | 1 – 2 | август 1887 – август/септември 1887 |
| III | 1 – 44 | 22 януари 1888 – 30 юли 1888 |
Отговорници на вестника последователно са К. Досев, Никола Дишков, Димитър Ризов, Н. Божилов, П. П. Димитров, Коста Арсенов, Иван Славейков, А. Георгиев, редактори са също Петко Славейков, Илия Георгов и Димитър Мишев.
През 1886 г. брой 57 е конфискуван преди отпечатването му. Вестникът спира през ноември 1886 г. след обявяване на военно положение. Възобновява излизането си през август 1887 г., но спира отново на 2-рия брой след нападение на печатницата. Издаването му пак е възобновено на 22 януари 1888 г. и спира окончателно след затварянето на редакторите му Иван Славейков и А. Георгиев.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 432.
