Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Александру Македонски
| Александру Македонски Alexandru Macedonski | |
 снимка от 1890 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Румъния |
| Активен период | 1872 – 1920 |
| Жанр | поезия, проза, театър |
| Тема | значими |
| Направление | Романтизъм Неоромантизъм Парнасизъм Символизъм Реализъм Неокласицизъм |
| Дебютни творби | „Желанието на поета“ |
| Известни творби | „Смъртта на Данте“ |
Повлиян от
| |
| Съпруг | Ана Рали-Слътиняну |
| Деца | 5 момчета и 1 дъщеря |
Александру Македонски (на румънски: Alexandru Macedonski) е най-значимият и известен румънски поет след Михай Еминеску. Също така писател, драматург и публицист. Вдъхновен от френската класическа литература е първият представител на символизма в румънската литература. Антагонист на представителите на кръга Юнимея. През 2006 година, посмъртно, е избран за член на Румънската академия.
Биография[редактиране на кода]
По бащина линия, семейството е с произход от Македония, откъдето и фамилията. Има различни съвременни хипотези за произхода на баща му – български, сръбски, арумънски, но прадядо му се е казвал Стоян Минчо, а дядо му по бащина линия носи името Димитър Македонски. [1] Димитър става влашки пандур и се жени за баба му Зоя, дъщеря на руски или полски офицер. Баща му като руски офицер и военен министър на Влахия се представя за потомък на литовското благородство. Майката на поета е с болярско потекло от Олтения. Той е трето дете в семейството. По-голямата му сестра Екатерина е омъжена за представител на рода Гика и също е поетеса. По-големият му брат Димитрий Македонски е военен, а по-малкият брат Владимир е адвокат в Букурещ и също така публицист.
Бележки[редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexandru Macedonski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
