Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Кючук Хюсеин паша

Мистификации и шеги/АИА/Кючук Хюсеин паша

Кючук Хюсеин паша (на турски: Küçük Hüseyin Pasha) или Таязаде Дамат Кючук Хюсеин паша (на турски: Tayazade Damat Küçük Hüseyin Pasha) е виден османски военен и държавен деятел от края на XVIII век и началото на XIX век. Основен идеолог и крепител на Низам-и Джедид, ненавиждан от еничарите и стожерите на „стария ред“.

По произход е грузинец и е зет на Селим III, женен за Есма султан. Капудан паша от 11 март 1792 г. до смъртта си на 7 декември 1803 г. Начело на османския флот води акции срещу берберските пирати в Средиземно море и ръководи флота по време на египетския поход на Наполеон Бонапарт и във войната на втората антифренска коалиция – завършила със създаването на Република на седемте острова, след края на Венецианската република и на вековния френско-османски алианс.

През 1800 г. Кючук Хюсеин паша е първият османски държавник опитал се да установи дипломатически отношения със Съединените американски щати в хода френските революционни войни.

Големият поход срещу Видин

В историята на Европа и Балканите Кючук Хюсеин паша остава известен като главнокомандващ великия военен поход срещу Осман Пазвантоглу и кърджалиите /и арнаутите-сеймени/ от 1798 г. На 16 декември 1797 г. Кючук Хюсеин паша, като капудан паша, бил определен от Дивана за главнокомандващ срещу отцепниците и бунтовниците във Видин, начело с Осман Пазвантоглу. Селим III вероятно възнамерявал по този начин не само да се отърве от анархията в Румелия, но и да постави на колене опозицията срещу Низам-и Джедид в Цариград. Под командването на зет му били поставени военните контингенти на Чапаноглу и Караосманоглу от Мала Азия, Юсуф паша от Ерзурум, Исмаил Сирозли от Солунско, като за сборен пункт както винаги бил определен Одрин. В сборното място на еялетлиите от цяла Румелия трябвало да пристигнат и съответно и да потеглят в боен ред срещу Видинската крепост – помощните контингенти на аяните на Валона, Солун, Сяр, Охрид, Крушево, Никопол, Кула, Силистра, Русе и прочие, като под знамето на пророка трябвало да се явят общо 14 паши и всички румелийски аяни начело с Гюрджи Осман паша, валия на Силистра; прогоненият из Видин от Пазвантоглу Али паша; босненският паша, белградският Сенике Мустафа паша; силяхдар Хюсеин паша, разбит през 1795 г. от Пазвантоглу; Кюрд Осман паша и Исмаил Сирозли.

Бойният новоосмански дух, след четири фетви от Шейх юл-исляма с адрес отцепника и бунтовник Осман Пазвантоглу се предполагало да бъде висок. Освен това по Дунава трябвало щял да пристигне под Видин вицеадмиралът Индже бей. Военният контингент под командването на Кючук Хюсеин паша наброявал към 80 000 бойци, поради което по думите на съвременници — военните приготовления на Високата порта били същите като преди десетилетие за руско-турската война (1787 – 1792) и Австро-турската война (1787 – 1791), което наложило дипломатическите агенти да успокояват европейските дворове, че мобилизираната османска армия била предназначена само и единствено за борба срещу отцепниците и бунтовниците на Осман Пазвантоглу.

Обсадата на Видин била снета на Димитровден като неуспешна и през следващата 1799 г. се превърнала във все по-слаба блокада, която в крайна сметка довела до поредната амнистия и признаването на Осман Пазвантоглу за видински паша (1799) по няколко причини: египетския поход на Наполеон Бонапарт от май 1798 г., който принудил Високата порта да обяви безпрецедентна война на Франция; британо-руската дипломация в отговор на френската експанзия; колаборацията с отцепниците и бунтовниците на Али паша Янински и липсата на подкрепа за османската акция сред румелийската и влашката рая. По време на обсадата Осман Пазвантоглу ползвал Олтения за тил, събирайки значителни контрибуции от Влашко, заплашвайки нееднократно с разграбване Букурещ.

След похода към Видин, до края на живота си, Кючук Хюсеин паша ръководел османската армия в хода на войната на втората антифренска коалиция, с чийто край завършват и френските революционни войни.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кючюк Хюсейн-паша“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​