Умар Тал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Умар Тал
тукульорски държавник
Роден: около 1797
Алуар, Фута Торо
Починал: 12 февруари 1864  (на около 67 години)
Бандиагара, Тукульорска империя

Ел Хадж Умар Тал (около 1797 - 1864), известен още като Умар Таал, Умар Фути, ал-Хадж Умар ибн Саид Тал и ел-Хадж Омар ибн Саид Тал, е сенегалски политик, ислямски учен и цар на тукулорите. Основава империя, обхващаща голяма част от днешните земи на Гвинея, Сенегал и Мали. В годините на своята младост проповядва и пише против социалната несправедливост като търговията с роби през Атлантическия океан.

Роден е в Халвар във Фута Торо (дн. Сенегал). Учи в медресе преди да тръгне на хадж през 1820 година. След няколко години, прекарани в учение, Умар Тал се завръща през 1826 година с титлата "ел Хадж", за да поеме халифата на Тиджанийското братство за Судан (известен още като неарабска Африка). Установява се в Сокото и се жени за няколко жени, една от които е дъщерята на фуланския султан Мохамед Бело. През 1836 година Ел Хадж Умар Тал отива във Фута Джалон в днешна Гвинея и започва подготовката си за джихад.

През 1848 година тукулорската армия на Умар Тал, оборудвана с европейски леки оръжия, превзема няколко съседни области, владения на немюсюлманските малинке. След това тя се насочва към днешната област Кайес в Мали, завладявайки редица градове. Близо до град Кайес е издигната тата (укрепление), която е популярна туристическа забележителност. През април 1857 година Умар Тал обявява война на царството на Хасо и предприема обсада на Медина. Обсадата приключва с неуспех на 18 юли 1857 година, когато губернатора на Сенегал, французина Луи Фаидерб, пристига с подкрепления.

След като не успява да победи французите, Умар Тал предприема няколко нашествия срещу бамбарските царства Карта и Сегу. Ниоро ду Сахел бързо попада под властта на муджахидините на Умар Тал, последван от Сегу на 10 март 1861 година.

След като води войни срещу анимистката Бамбара и френските християни, Умар Тал се заема с по-малките ислямски държави в областта. Той въвежда сина си Ахмаду Тал като имам на Сегу и тръгва на поход надолу по поречието на река Нигер, на масинския имамат Хамдулахи. Повече от 70 000 души умират в трите последвали битки, като на 16 март 1862 година Хамдулахи пада окончателно.

Контролирайки цялото средно поречие на Нигер, Умар Тал се насочва към Тимбукту, но е отблъснат през 1863 година от обединените сили на туарегите, маврите и фуланите. Междувременно избухва бунт в Хамдулахи под ръководството на Балобо, брата на екзекутирания масински монарх Амаду Амаду. През 1864 г. предвожданите от Балобо войски изтикват армията на Умар Тал от града в Бандягара. Там Умар Тал загива вследствие на барутна експлозия на 12 февруари.

Племенникът му Тидиани Тал го наследява като тукулорски император, въпреки че синът му Ахмаду Секу има значителен принос за запазване целостта на империята Сегу. Французите обаче напредват и влизат в Сегу през 1890 г.