Урсицин (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Урсицин.

Урсицин (Ursicinus) е римски военачалник на Източната Римска империя през 349-359 г. по времето на император Констанций II.

Известен е най-вече от историкa Амиан Марцелин, който слижи в неговия щаб и много го уважава.

Служи при Константин Велики и 350 г. става magister equitum per Orientem при Констанций II и пази границата от персийските сасаниди. През 352 г. потушава по нареждане на Констанций Гал юдейското въстание, (бунт срещу Гал), на узурпатора Патриций.

През 354 г. е обвинен в държавно предатеслтво и освободен, когато на 11 август 355 г. генерал Силван узурпира и се провъзглася в Colonia Agrippina (Кьолн) за император. Констанций II назначава опитния генерал Урсицин на неговото място като magister militum и го изпраща в Кьолн. Там той урежда заедно с Амиан Марцелин убийството на узурпатора след 28 дена чрез подкупени войници. Урсицин остава в Галия и през 356 г. помага на новия magister equitum per Gallias Марцел и на подимператора Юлиан Апостат.

През 357 г. Урсицин е изпратен отново на Изток, първо в императорския двор в Сирмиум, където се състои обсъждане на положението и след това отива на източната граница. През 358/359 г. става magister peditum praesentalis, командир на императорската войска, последник на Барбацион. Извикан е обратно в двора в Сирмиум и негов последник като генерал на Изтока става Сабиниан. Не пристига обаче там, понеже става ясно, че ще се стигне вероятно до нова персийска война (между Констанций II и Шапур II) и той трябва да се върне обратно и служи като съветник. През 359 г. след загубата на Амида (днес Диарбекир, Турция) той се връща обратно в двора, за да поеме новата си служба. Обаче става жертва на интриги, най-вече на Евсебий, и императорът го уволнява от войската.

Литература[редактиране | edit source]

  • Arnold Hugh Martin Jones: The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey. Nachdruck in 2 Bde., Baltimore 1986.
  • Adolf Lippold: Ursicinus 1). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IX A,1, Stuttgart 1961, Sp. 1058–1063.

Източници[редактиране | edit source]

  • Амиан Марцелин, Res Gestae, 14,2,20; 15, 5,19; 13,4.; 30–31.; 18, 6,5–15.; 19,3.; 20,2.
  • Аммиан Марцеллин, Римкая история. СПб., 2000.