Успение Богородично (Враня)
| „Успение Богородично“ Храм Успенија Пресвете Богородице | |
 Местоположение в Град Враня | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Враня |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Вранска |
| Архиерейско наместничество | Пчинско |
| Изграждане | 1858 – 1860 г. |
| Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ (на сръбски: Храм Успенија Пресвете Богородице – Собина) е възрожденска православна църква в град Враня, югоизточната част на Сърбия. Катедрален храм е на Вранската епархия на Сръбската православна църква.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията гробищната църква във вранската махала Собина e изградена в XVI век върху църквище от XIV век. В 1925 година църквата е обновена. В 2003 година започва цялостен ремонт – нова покривна конструкция, подмяна на електрическата инсталация, подово отопление и гранитен под. Реставриран е иконостасът, архиерейските тронове, обновен е енорийският дом и трапезарията, изградена е ограда.[1]
Живопис[редактиране | редактиране на кода]
В 1821 година в църквата работи Антоний Йоанович от Кичевско.[2][3][4] Антоний е автор на серия икони в тази църква, но най-впечатяваща е тази на Свети Илия (70 x 170). Иконата е сложно композирана, а сцените са рисувани в разнообразни по вид полета, обградени с барокови волути отстрани.[5] На иконата Антоний се е подписал: "Антон мѿнах ѿ Кичевски манастир".[3]
В 1868 година дебърският зограф Зафир Василков изписва частично храма – 10 единични сцени в рамка на севрената стена и 12 на южната. Долу при изображението на Пророк Даниил има надпис „Из руки Зафир Зограф Дебърлия на 1869 лето мая 26 ден“. Около южния вход има още 8 сцени. Иконостасът има 60 икони.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Храм Успенија Пресвете Богородице – Собина // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 26 декември 2017.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 42.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония // Македонска мисъл Ι (3 - 4). София, юлий - август 1945. с. 165 - 167.
