Филип Иванов
| Филип Иванов | |
| български резбар | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 1940 г.
|
Филип Иванов Филипов е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Филип Иванов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1875 година в семейството на майстора резбар Иван Филипов от рода Филипови.[1] Филип Иванов учи при баща си и участва в изработването от Филипови на стотици иконостаси из България. Филип Иванов изработва и дарява на църквата „Свети Георги“ в Ямбол, чийто иконостас е направа на рода, много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.[1]
Около 1910 година Филип Иванов поема ръководството на родовата тайфа. При него учат синовете му Коста Филипов (1894 – 1948) и Методи Николов (1896 – 1958).[2] Филип Иванов ръководи изработването на трите иконостаса за софийската църква „Свети Спас“, изгорели на 30 март 1944 година.[3] През 1910-те години изработва иконостаса за скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.[4] В 1921 година изрязва иконостаса на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Сухатче.[5] В 1925 година Филип Иванов изрязва от липово дърво иконостаса, владишкия трон и амвона на катедралната църква „Свети Димитър“[6][2] и на митрополитската „Свети Пантелеймон“.[2] В 1937 година Филип Иванов получава 19 000 лева за изработка на иконостаса на „Св. св. Кирил и Методий“ в Долна Кремена.[7]
Филип Иванов умира в 1940 година.[1] Асен Василиев го определя като „много даровит и сериозен резбар“.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Дичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аврам Дичов (1780-те — XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Аврамов (1812 — 1903) | Филип Аврамов (1814 — 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Данаил Василев | Стефан Василев (1840 — 1910) | Аврам Василев (1846 — 1910) | Иван Филипов (1834 — 1919) | Дичо Филипов | Йосиф Филипов (1848 — 1913) | Атанас Филипов (1852 — 1925) | Нестор Филипов (1864 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филип Иванов (1875 — 1940) | Петър Йосифов (1883 — 1948) | Иван Йосифов | Гале Йосифов | Никола Йосифов | Тома Йосифов | Евгений Атанасов | Андрей Атанасов | Димитър Несторов | Русе Несторов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Филипов (1894 — 1948) | Методи Филипов (17 април 1896 — 1958) | Димитър Николов | Йосиф Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка // Българска патриаршия: Българска православна църква. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
- ↑ Зелениковски манастир „Св. Йоан Кръстител“ // Български манастир. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 декември 2015.
- ↑ Никодимов, Ивайло. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Сухаче. Враца, Медиа груп - Иво Йорданов, 2012. ISBN 978-954-2955-09-2. с. 4.[неработеща препратка]
- ↑ Катедрала „Св. В. М. Димитър“ // Vidin Online – Информационен портал на Видин. Посетен на 14 декември 2015.
- ↑ Храмът в Долна Кремена се готви за юбилей, спешно се нуждае от пари за ремонт // medianews.bg, 2 февруари 2018. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
