Флавия Фортунато

Флавия Фортунато
Родена	16 март 1964 г. Козенца, Италия
От	италианка
Стил	поп
Музикален издател	Yep, Fonit-Cetra, Five Record, Pipol, Sony

Фла̀вия Фортуна̀то (на италиански: Flavia Fortunato) (Козенца, 16 март 1964), е италианска певица, телевизионна и радиоводеща.

Биография и творчество

След известен опит като телевизионна и радиоводеща, през 1982 година Флавия дебютира като певица на конкурс за нови гласове. Същата година сключва договор с музикалната компания Yep, към която издава първия си сингъл – Delirio (Делириум). Истинският дебют на бъдещата певица в италианската музикална панорама е едва през 1983, когато участва за първи път на Музикалния фестивал „Санремо“ в категорията Debuttanti (Дебютанти) с песента Casco blu (Синя каска), с която се класира на тринайсето място. Веднага след участието ѝ на фестивала е издадена сингъловата плоча Casco blu/Promessa d'amore (Любовно обещание), която влиза в класациите на единайсето място. След нея излизат още две плочи – L'amore è/Non piangerò (Любовта е/Няма да плача) и Rincontrarsi/Se tu vuoi (Срещаме се отново/Ако искаш).

Следващата година отново участва на „Санремо“ – този път в категорията Nuove Proposte (Нови предложения) с песента Aspettami ogni sera (Очаквай ме всяка вечер), която се класира на трето място. Компанията Yep след това издава сингъловата плоча Aspettami ogni sera/Stella di chi (Чия звезда), която се класира на деветнайсето място в класацията за най-продавани плочи.

Паралелно на певческата си кариера Флавия поставя начало и на тази като телевизионна водеща на музикални предавания, сред които Discoteca Festival и Hit parade.

През 1985 година е постоянен гост на първия сезон на предаването Buona Domenica с водещ Маурицио Костанцо. По-късно същата година издава плочата C'è una ragione/Come stai (Има причина/Как си).

Година по-късно се връща на сцената на „Аристон“ с песента Verso il 2000 (Към новото хилядолетие), класирайки се на деветнайсето място. Песента от страна Б на издадената веднага след това плоча е E mi manchi un po' di più (И ми липсваш все повече), класирала се на двайсет и девето място. След нея е издадена още една плоча – Nuovo amore mio/Un angelo (Нова любов моя/Ангел).

През 1987 година Флавия за пореден път взема участие на „Санремо“. Песента тази година е Canto per te (Пея за теб), която стига само до тринайсето място. След участието ѝ излиза плочата Canto per te/Attimo blu (Миг в синьо), която достига двайсет и девето място в класациите.

Пее заедно с Марио Балдучи, Силвио Поцоли и Морено Ферара встъпителната мелодия на предаването Telemike, композирана от Аугусто Мартели. За турнето си избира за беквокалистка певица, все още недобила особена популярност – Миета.

1988 година е поредната година, през която Флавия възкачва сцената на „Аристон“ – този път с Una bella canzone (Хубава песен), която се класира на двайсет и второ място. Задната страна на плочата, в която е включена, заема песента Anna lo sa (Анна знае), която е издадена като летен сингъл.

Идната година разкрива Флавия като водеща на всекидневното предаване Buona fortuna estate по Rai Uno. В него представя песента L'inseguimento, написана за нея от Кристиано Малгольо и Франко Калифано. Същата година дебютира в театъра в пиесата „Опера за три гроша“ на Бертолт Брехт и Курт Вайл. Спектакълът е подготвен по повод тържественото откриване на театър „Белини“ в Неапол.

Завръща се на малкия екран през 1990 година по Rai Due с трийсет епизода на Nuovo Cantagiro. Същата година издава албума Piccole danze (Малки танци) към компанията Fonit Cetra.

През 1991 Флавия е радиоводеща в Rai Radio Uno на предаването Via Asiago Tenda. По-късно същата година издава албума Le donne chi sono (Кои са жените), който съдържа песни на автори като Рикардо Кочанте, Биаджо Антоначи, Гуидо Мора и Маурицио Фабрицио.

1992 бележи завръщането на Флавия на „Санремо“ – за шести път участва на фестивала, този път в дует с Франко Фазано с песента Per niente al mondo (За нищо на света), с която двамата се класират на седмо място в крайната класация. Песента жъне успех и е включена в албума Tempo al tempo на Фазано, наред с още един общ дует – Nei miei pensieri (В мислите ми).

Дискография

Студийни албуми

• 1984 – Flavia
• 1986 – Verso il 2000
• 1990 – Piccole danze
• 1991 – Le donne chi sono

Сборни албуми

• 1996 – Flavia Fortunato e Juli & Julie
• 1996 – Flavia Fortunato e Stefano Borgia
• 2009 – Aspettami ogni sera
• 2009 – Canto per te, più grande di te, se tu vuoi

Сингли

• 1982 – Delirio/Sola
• 1982 – L'amore è/Non piangerò
• 1983 – Casco blu/Promessa d'amore
• 1983 – Rincontrarsi/Se tu vuoi
• 1984 – Aspettami ogni sera/Stella di chi
• 1985 – C'è una ragione/Come stai
• 1986 – Verso il 2000/E mi manchi un po' di più
• 1987 – Canto per te/Attimo blu
• 1988 – Una bella canzone/Anna lo sa
• 1992 – Per niente al mondo (parte 1)/Per niente al mondo (parte 2)

Участия на музикални събития

Музикален фестивал „Санремо“

• 1983 – Casco blu (13-о място)
• 1984 – Aspettami ogni sera (3-то място)
• 1986 – Verso il 2000 (19-о място)
• 1988 – Una bella canzone (22-ро място)
• 1992 – Per niente al mondo (дует с Франко Фазано) (7-о място)

Външни препратки

• Официална фен група във Фейсбук, посветена на Флавия и призната от самата нея

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flavia Fortunato в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​