Фонетично членение на речта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фонетика и фонология
Фонетика
Говорен апарат
Учленителна фонетика
Място на учленение
Начин на учленение
Гласни звукове
Двугласни звукове
Съгласни звукове
Фонетична акустика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетично членение на речта
Ударение
Интонация
Сричка
Фонология
Фонема
Позиция на фонемата
Опозиция на фонемата
Дистрибуция на фонемата
Звукови промени
Фонетични промени
Нефонетични промени

Фраза[редактиране | edit source]

Изреченията се състоят от думи, които поотделно имат определен смисъл. От фонетично гледище изречението представлява верига от звукове, която се характеризира със завършена информация, съответстваща на характера и смислово-емоционалното му съдържание. Отделните изречения са разграничени с паузи. С оглед на фонетичните особености на изречението някои езиковеди го наричат фраза (от гръцки φράση, изречение, израз). Следователно фразата е най-голямата фонетична единица, завършена по смисъл. От своя страна тя се разчленява на по-малки фонетични единици - тактове и срички.

Фонетичен такт[редактиране | edit source]

"Тактът" в рамките на фразата е фонетична единица, която се характеризира с едно ударение (някои езиковеди означават това понятие с термина "фонетична дума", а такта определят като по-голяма фонетична единица, която се изговаря с един издишен тласък). Тактът е редица от звукове, обединени от ударението и непрекъсвани от пауза (защото между отделните тактове има малки паузи). Той може да се състои от една-единствена дума, но може да обхваща и повече думи.