Франсоа Виет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа Виет
Френски математик
Франсоа Виет 
Роден: 1540 г.
Франция
Починал: 13 февруари 1603 г.

Франсоа Виет (на френски: François Viète, по-известен като Franciscus Vieta) е френски математик, който е известен с алгебричните формули, носещи неговото име.

Биография[редактиране | edit source]

Франсоа Виет е роден през 1540 година във Фонтен ле Конг, френската провинция Поату. По образование е юрист. От 19 годишен се занимава с адвокатска практика в родния си град. Преподавайки на дъщерята на един от своите клиенти се увлякъл по астрономията и математиката. През 1579 година издал "Математически канон на геометрията" в Париж. Виет бил съветник на кралете Анри III и Анри IV. От 1584 до 1589 година се посветил на изследвания в областта на математиката. Франсоа Виет умира през 1603 година.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Виет въвел буквените означения и създал символната алгебра. Виет измислил думата "коефициент". Неговите съчинения по математика са били малко познати по време на неговия живот, тъй като ги е раздавал само на свои близки и познати. Те са били събрани от учителя по математика Шутен и издадени от Мерсен и Александър Андерсон през 1646 година. Към постиженията на Виет се отнасят:

  • теорията на уравненията;
  • изследване на измененията на трансцендентните функции;
  • решаването на алгебрични уравнения;
  • метод за приблизително решаване на алгебрични уравнения с числови коефициенти;
  • представянето на числото "пи" във формата на безкрайно произведение на квадратни корени.

В тези съчинения той преди всичко изяснява различието между двата метода на геометрията — синтетичен и аналитичен. Формулира аксиома, на която се основава равенството на пропорцията; описва измененията на различните величини /дължина, площ, обем/; излага основните правила на логиката.

Франсоа Виет разглежда различни въпроси от геометрията, които се свеждат до съставянето на различни видове уравнения. В своите съчинения той описва различни преобразования над уравнения от втора, трета и четвърта степен с цел намирането на решенията им. В едно от съчиненията си той развива геометричните построения и решава графично уравнения от втора и трета степен. Негов принос е и описанието за разделяне на ъгъла на три равни части и използване на синусите на кратните ъгли. Дава едно приблизително решение на задачата за квадратура на кръга и прави различни изследвания в сферичната тригонометрия. Създава таблици за стойностите на синуси, косинуси, тангенси и котангенси на ъгли, необходими на мореплавателите. Тези му знания обясняват факта, че е решил уравнение от 45-та степен, предложено на целия свят от Андриан Ван Роуен /1561-1615г/, като е показал, че решението му се свежда до разделянето на ъгъл на 45 равни части. Така намира 23 положителни корена на това уравнение, а отрицателните ги отхвърля, тъй като ги е смятал за дяволски числа.

Вижте също[редактиране | edit source]