Франческо Ерицо
| Франческо Ерицо Francesco Erizzo | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1566 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Венеция, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Франческо Ерицо в Общомедия | |
Франческо Ерицо (на италиански: Francesco Erizzo) е 98–ми венециански дож от 1631 до смъртта си през 1646 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Франческо Ерицо не произхожда от знатно семейство, предците му идват от Истрия и се установяват във Венеция през XIII век.[1] Той прави кариера като посланик при император Фердинанд II и при папа Урбан VIII, освен това е генерал от венецианската армия.[2] Като губернатор на Задар дава убежище на семейства от Албания и Черна гора, които се установяват извън градските стени на Задар и дават началото на село Ерицо (Арбанаси на хърватски).
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Ерицо е избран за дож на 10 април 1631 г. По време на управлението му чумата покосява 45 000 души в града, включително сина му Андреа.
Еризо строи театри, покровителства хазартните игри.
Умира на 3 януари 1646 г. и е погребан в църквата Сан Мартино в Кастело, докато сърцето му се съхранява в базиликата „Сан Марко“ във Венеция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Николо Контарини | → | дож на Венецианската република (1631 – 1646) | → | Франческо да Молин |
|
