Хелън Уилс Мууди
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Хелън Нюингтън Уилс Мууди (на английски: Helen Newington Wills Moody Roark) е американска тенисистка. Считана е за една от най-добрите състезателки в историята на женския тенис. Заедно със Сюзан Ланглан доминират през 20-те и 30-те години на 20-ти век.
Поради интровертния си характер, безизразното лице в критични ситуации и факта, че на корта рядко показва емоции и успява да игнорира опонента си, Хелън Уилс си спечелва прозвището „Little Miss Poker Face“.
В кариерата си печели 31 титли от големия шлем, от които на сингъл осем от Уимбълдън, седем на Откритото първество на САЩ и четири от Откритото първенство на Франция. На летните олимпийски игри през 1924 г. в Париж е шампионка на сингъл и на двойки (с Хейзъл Уайтман). По брой спечелени титли от големия шлем на сингъл (19) е на 3-то място във вечната ранглиста след Маргарет Смит Корт (24) и Щефи Граф (22).
Част е от отбора на САЩ за Уайтман Къп през 1923, 1924, 1925, 1927 , 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, и 1938 г.
През 1959 г. е включена в Международната тенис зала на славата.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Хелън Нюингтън Уилс е родена в Центервил, Калифорния, понастоящем част от Фримонт в семейството на хирург. Израства във висшето общество и завършва образованието си в университета Бъркли, Калифорния. Тя никога не взима уроци по тенис, изучава на играта, като наблюдава играчите в тенис клуба в Бъркли.[1] През декември 1929 г. на върха на славата си се омъжва за Фредерик Мууди. Печели приблизително половината от титлите си като Хелън Уилс и половината като Хелън Уилс Мууди. Развежда се през 1937 и две години по-късно се омъжва за Ейдън Роарк.
След приключване на състезателната си кариера пише няколко книги, между които наръчник по тенис Tennis (1928), автобиография Fifteen-Thirty: The Story of a Tennis Player (1937) и мистерията Death Serves an Ace (1939, с Робърт Мърфи).
Почива на 92 годишна възраст от естествена смърт в Кармел бай дъ Сий, Калифорния.
Любопитни факти [редактиране]
Попитали веднъж Чарли Чаплин коя е най-красивата гледка, която някога е виждал. Той отговорил, че това е „the movement of Helen Wills playing tennis“ (Хелън Уилс играеща тенис).[2]
Успехи [редактиране]
Титли на сингъл в турнири от Големия шлем (19) [редактиране]
| Година | Турнир | Съперник | Резултат |
| 1923 | Открито първенство на САЩ |  Мола Малъри |
6-2, 6-1 |
| 1924 | Открито първенство на САЩ (2) | Мола Малъри |
6-1, 6-3 |
| 1925 | Открито първенство на САЩ (3) |  Катлийн Маккейн Годфри |
3-6, 6-0, 6-2 |
| 1927 | Уимбълдън |  Лили де Алварес |
6-2, 6-4 |
| 1927 | Открито първенство на САЩ (4) | Бети Нътхол |
6-1, 6-4 |
| 1928 | Ролан Гарос | Ейлин Бенет |
6-1, 6-2 |
| 1928 | Уимбълдън (2) | Лили де Алварес |
6-2, 6-3 |
| 1928 | Открито първенство на САЩ (5) | Хелън Джейкъбс |
6-2, 6-1 |
| 1929 | Ролан Гарос (2) |  Симон Матьо |
6-3, 6-4 |
| 1929 | Уимбълдън (3) | Хелън Джейкъбс |
6-1, 6-2 |
| 1929 | Открито първенство на САЩ (6) | Фийби Холкрофт Уотсън |
6-4, 6-2 |
| 1930 | Ролан Гарос (3) | Хелън Джейкъбс |
6-2, 6-1 |
| 1930 | Уимбълдън (4) | Елизабет Райън |
6-2, 6-2 |
| 1931 | Открито първенство на САЩ (7) | Ейлин Бенет |
6-4, 6-1 |
| 1932 | Ролан Гарос (4) | Симон Матьо |
7-5, 6-1 |
| 1932 | Уимбълдън (5) | Хелън Джейкъбс |
6-3, 6-1 |
| 1933 | Уимбълдън (6) | Дороти Раунд |
6-4, 6-8, 6-3 |
| 1935 | Уимбълдън (7) | Хелън Джейкъбс |
6-3, 3-6, 7-5 |
| 1938 | Уимбълдън (8) | Хелън Джейкъбс |
6-4, 6-0 |
Загубени финали на сингъл в турнири от Големия шлем (3) [редактиране]
| Година | Турнир | Съперник | Резултат |
| 1922 | Открито първенство на САЩ | Мола Малъри |
6-3, 6-1 |
| 1924 | Уимбълдън | Катлийн Маккейн Годфри |
4-6, 6-4, 6-4 |
| 1933 | Открито първенство на САЩ (2) | Хелън Джейкъбс |
8-6, 3-6, 3-0 отк. |
Източници [редактиране]
- ↑ Tennis Legend Helen Wills Moody Dies
- ↑ My Autobiography (1964) — Charlie Chaplin, page 358
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Профил в Olympic sports
- ((en)) International Tennis Hall of Fame Профил
- ((en)) About Wimbledon — History
