Хенри Хартсфийлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Хартсфийлд
Hartsfield-hw.jpg
Американски астронавт
Националност американец
Статус пенсиониран
Роден 21 ноември 1933
Бирмингам, Алабама, САЩ
Друга професия тест пилот
Звание полковник от USAF
Престой в космоса 20 дни 2 часа 50 мин
Селекция Група MOL-2 (1966) Група НАСА-7 (1969)
Мисии STS-4, STS-41D, STS-61A
Емблема на мисията STS-4 patch.svgSts-41-d-patch.pngSTS-61-a-patch.png
Пенсиониране март 1988

Хенри Уорън "Ханк" Хартсфийлд-младши е американски тест пилот и астронавт от НАСА, участник в три космически полета.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 21 ноември 1933 в Бирмингам, щата Алабама. Завършва гимназия в родния си град. Получава бакалавърска степен по физика в университета Auburn през 1954 г., а получава магистърска степен по инженерни науки от университета в Тенеси през 1971 г.

Влиза в американските военновъздушни сили през 1955 г., а през 1969 г. е избран за астронавт.

Опит в НАСА[редактиране | edit source]

Участва в подготовката на няколко мисии като член на резервния екипаж: Аполо 16, Скайлаб 2, Скайлаб 3 и Скайлаб 4.

Хартсфийлд напуска ВВС на САЩ през август 1977 г. след повече от 22 години активна служба, но продължава работата си като астронавт на НАСА вече като цивилен.

Първи полет[редактиране | edit source]

Астронавтите на Колумбия, мисия STS-4 командирът Томас Матингли и пилота Хенри Хартсфийлд поздравяват президента Роналд Рейгън, застанал до съпругата си Нанси, след приземяването им.

Хартсфийлд е дублиращ пилот за мисиите STS-2 и STS-3 на совалката "Колумбия".

Назначен е за пилот на мисията STS-4, четвъртият и последен орбитален пробен полет на совалката Колумбия. Командир е Томас Матингли. За първи път совалката каца на специално подготвената бетонна полоса след 112 обиколки на Земята във военновъздушната база Едуардс, Калифорния, на 4 юли 1982 г.

Втори полет[редактиране | edit source]

Хартсфийлд е командир на първият полет на совалката "Дискавъри". В екипажа са включени Майкъл Коутс (пилот), Джудит Резник, Стивън Холи и Ричард Малън (специалисти по мисията) и Чарлс Уокър (специалист по полезния товар). Совалката прави 96 обиколки на Земята преди да кацне във военновъздушната база Едуардс, Калифорния, на 5 септември, 1984 г.

Трети полет[редактиране | edit source]

Командир е на мисия STS-61A (също известна като D-1) е 22-ия полет на космическата совалка мисията. Това е научна Spacelab мисия, финансирана и контролирана от Западна Германия (оттам и името D-1 (за Deutschland 1). Това е и последната успешна мисия на совалката Чалънджър. STS-61A притежава рекорд за най-големия екипаж, осем души, на борда на един космически кораб за целия период от старта до кацането. В неговият екипаж са включени: Стивън Нейгел (пилот), Джеймс Бакли, Гуйон Блъфорд и Бони Дънбар (специалисти по мисията) и Райнхард Фурер, Ернст Месершмид и Убо Окелс (специалисти по полезния товар).

Това е мисия с модула на НАСА и ЕКА Spacelab, на който провеждат 76 успешни експеримента в областта на физиологичните науки, обработка на материалите, биология, както и навигация. След завършване на 111 обиколки на Земята, совалката каца във военновъздушната база Едуардс, Калифорния, на 6 ноември 1985 г.

Космически полети на Хенри Хартсфийлд
Дата КК Функции Продължителност
1 27 юни 1982 «Колумбия», мисия STS-4 Пилот 7 денонощия 1 час 10 мин 44 сек.
2 30 август 1984 «Дискавъри», мисия STS-41D Командир 6 денонощия 0 час 57 мин 4 сек.
3 30 октомври 1985 «Чалънджър», мисия STS-61A Командир 7 денонощия 0 час 45 мин 38 сек.
Сумарно време в космоса — 20 денонощия 2 часа 53 мин и 26 секунди

През следващите две години той работи като заместник-директор на Службата на Център за космически полети "Линдън Джонсън". През 1989 г. той е преместен временно в офиса на Службата за космически полети в централата на НАСА във Вашингтон. Работи там като директор по интеграция и технически анализ. Пряко подчинен е на ръководителя на космическите полети.

След космоса[редактиране | edit source]

През 1990 г. е назначен за заместник-изпълнителен директор в офиса за разработването на космическа станция в Центъра за космически полети MSFC (Център за космически полети "Маршал") в Алабама. През 1991 г. г-н Hartsfield приема поста на Човека-склонни капацитет (MTC) Фаза мениджър космическа станция свобода на програмата и действията (SSFPO), с мито станция в Johnson Space Center. Докладване директно на заместник-директора, SSFPO, той представя заместник-директор в предоставянето на подходяща програма за насоки и напътствия на космическата совалка програма, и в цялата космическа станция свобода програма за всички фази мисия MTC уникални дейности за осигуряване на подходящи решаването на проблемите.

През декември 1993 г. е на поста на мениджър на групата за поставяне на независима оценка на Международната космическа станция.

През септември 1996 г., обхватът на работата на Хартсфийлд е разширен и включва независима оценка на "Програмите и проектите на проучване и развитие на пространство от човека" (HEDS).

Хартсфийлд се оттегля от НАСА през 1998 г. и след това се присъединява към компанията Raytheon, откъдето се оттегля през 2005 г.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • медал на ВВС "За отлична служба";
  • Въведен в Авиационната зала на славата на Алабама (1983);
  • медали на НАСА "За забележителна служба" (1982,1988);
  • медали на НАСА "За космически полет" (1982, 1984, 1985);
  • медал на НАСА "За изключителна служба" (1988 г.);
  • Почетна докторска степен от Университета "Обърн" (1986 г.);
  • Въведен в САЩ астронавтската Зала на славата (2006) и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]