Хошо (самолетоносач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хошо.

Японски самолетоносач Хошо
Japanese aircraft carrier Hōshō1924.jpg
Флаг Naval Ensign of Japan.svg
Тип Самолетоносач
Живот
Поръчан асд
Започнат 16 декември, 1919
Завършен 13 ноември, 1921
Пуснат на вода 27 декември, 1922]
Изведен от
експлоатация
Свален от служба през 1946 и нарязан през 1947 година
Характеристика
Тонаж 9 330 тона (при тестване)
10 500 тона (напълно зареден)
7 470 тона (стандартно)
Дължина 168 m
Ширина 18 m
Газене 6,17 m
Задвижване • 2 стълбовидни турбини, 12 котела
22 MW (30,000 к.с. на вала)
Скорост 25 възела (46 km/h)
Екипаж 550
Въоръжение
Оръдия 4× 140 mm / 50 калиброви оръдия(1×4)
2×80 mm / 40 калиброви ПВО оръдия(1 × 2)
Самолети 26
Други 2 картечници

„Хошо“ (на японски: 鳳翔, „Летящ Феникс“) става първият самолетносач с плоска палуба на Японския имперски флот през 1921 г. и първият предвиден самолетоносач в света, който е пуснат на вода.[1]

Негови предшественици в Японския имперски флот са хидропланните разносвачи като Вакамия (преустроен през 1920 г. на самолетоносач с предна платформа за изстрелване) или Нарато.

Разработка[редактиране | edit source]

Корпуса на „Хошо“ е основан по проект на кръстосвач, но не е бил преустройван. Построен е от кила нагоре като самолетоносач. „Хошо“ е пуснат на вода на 27 декември 1922 година, тринадесет месеца преди Кралския Флот на Великобритания да пусне в експлоатация първият си замислен самолетоносач „Hermes“, който е проектиран преди „Хошо“. „Хошо“ оригинално замислен като смесен самолетоносач и хидропланен разносвач и чак по време на конструирането му е развит само като самолетоносач. Той е първият целево създаден самолетоносач, но не първият специално предвиден да бъде самолетоносач.

Освен основания на кръстосвач корпус са добавени и палуба за излитане с понижена предна част за ускоряване на излитането, мостик на десния борд, и три комина на десния борд, които се накланят по време на бойни операции. След изпитания кораба е подобрен с премахването на мостика и изправянето на палубата за излитане, даващи издигнат вид на палубата.

Операции[редактиране | edit source]

„Хошо“ като първи от своя вид във флота активно е използван за развитие на операционните методи на самолетоносачите и за тактиката на Японския имперски флот по време на 20-те години на 20 век. Предшестван е от ранния самолетоносач от 1913 година „Вакамия“, който допринася за развитието на превозваческите техники, използвани в „Хошо“.

Той служи по време на битката за Шанхай (бомбардира Шанхай на 28 януари 1932 година) и в Китайско-японската война през 1937 година. В периода август - декември 1937 „Хошо“ подкрепя наземните операции на японската армия в Китай, в група с „Рюджо“. Въздушната група на самолетоносача включва девет изтребителя Накаджима А2Н и шест Йокосука Б3У1.[2]

С началото на Втората световна война „Хошо“ е изместен от други модели самолетоносачи: той е бил твърде малък и бавен, за да се приспособи към новите видове самолети като Мицубиши А6М „Зеро“. Все пак взима участие в битката при Мидуей през юни 1942 година, давайки скромна въздушна подкрепа на основната флотилия. По това време въздушната му група се състои от осем торпедоносци Йокосука Б4У.[3]

В следвоенните години се приема в англоезичните публикации, че кораба е разполагал с модерни самолетни групи по-време на битката при Мидуей, позовавайки се на незначителни преводи на английски. В началото на 80-те години на 20 век обаче, англоезичните изследователи съзнават, че това е грешно, след като проучват официалните японски източници за битката. Днес е ясно, че по това време „Хошо“ все още разполага с биплани торпедоносци със закрепени колесници като Йокосука Б4У1 „Джейн“. Един от тези самолети прави снимките на горящия „Хирю“ следобед на 4 юни 1942 година.

Правени са опити за удължение и разширение на палубата за излитане, но надвисването е намалявало стабилността и мореходността на кораба. „Хошо“ е изпратен на тренировъчна служба във Вътрешно японско море след 1943 година.

Следвоенна съдба[редактиране | edit source]

След войната кораба е използван за транспортиране на репатрираните на японците зад граница до юни 1946 година. „Хошо“ е един от четирите самолетоносачи на Японския военноморски флот, които преживяват войната, но е нарязан за скрап през 1947 година.

Въздушните групи на „Хошо“:

  • 1932: 9 изтребители А1Н1 (Тип 3), 3 бомбардировача Б1М2 (тип 13), 3 разузнавателни самолета Ц1М (тип 10) (общо 15 самолета)
  • 1937: 9 изтребители А4Н1 (Тип 95), 6 бомбардировачи Б3У1 (Тип 92) - (15)
  • 1941: 11 изтребители А5М4 Клауде, 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн - (19)
  • 1942: 8 бомбардировачи Б4У1 Джейн - (8)

Командващи офицери[редактиране | edit source]

  • главен офицер по снабдяването: капитан Рютаро Кайзи - 13 ноември 1921 - 27 декември 1922
  • капитан Джиро Тошима - 27 декември 1922 - 1 април 1923
  • капитан Хейзабуро Фукуйо - 1 април 1923 - 1 декември 1923
  • капитан Рютаро Кайзи - 1 декември 1923 - 15 април 1925
  • капитан Сейзабуро Кобаяши - 15 април 1925 - 1 ноември 1926
  • капитан Гийчиро Кавамура - 1 ноември 1926 - 1 ноември 1927
  • капитан Кийоши Китагава - 1 ноември 1927 - 10 декември 1928
  • капитан Горо Хара - 10 декември 1928 - 30 ноември 1929
  • капитан Хидехо Вада - 10 ноември 1929 - 1 декември 1930
  • капитан Ейджиро Кондо - 1 декември 1930 - 14 ноември 1931
  • капитан Рокуро Хорие - 14 ноември 1931 - 1 декември 1932
  • капитан Тейзо Мицунами - 1 декември 1932 - 20 октомври 1933
  • капитан Рокукичи Такеда - 20 октомври 1933 - 15 ноември 1934
  • капитан Сейго Ямагата - 15 ноември 1934 - 12 юни 1935
  • капитан Кокичи Терада - 12 юни 1935 - 15 ноември 1935
  • капитан Мунетака Сакамаки - 15 ноември 1935 - 16 ноември 1936
  • капитан Риносуке Кусака - 16 ноември 1936 - 16 октомври 1937
  • капитан Такацугу Джоджима - 16 октомври 1937 - 15 ноември 1939
  • капитан Каку Харада - 15 ноември 1939 - 20 август 1940
  • капитан Ушие Сугимото - 20 август 1940 - 11 ноември 1940
  • капитан Томозо Кикучи - 11 ноември 1940 - 5 септември 1941
  • капитан Каору Уметани - 5 септември 1941 - 1 август 1942
  • капитан Бунджиро Ямагучи - 1 август 1942 - 15 ноември 1942
  • капитан Кацуджи Хатори - 15 ноември 1942 - 5 юли 1943
  • капитан Такео Кайзука - 5 юли 1943 - 18 декември 1943
  • капитан Йоши Мацура - 18 декември 1943 - 1 март 1944
  • капитан Кийоши Кода - 1 март 1944 - 6 юли 1944
  • капитан Юджиро Такарада - 6 юли 1944 - 5 март 1945
  • капитан Шуичи Осуга - 5 март 1945 - 18 май 1945
  • капитан Кейджи Фурутани - 18 май 1945 - 20 септември 1945
  • капитан Кунизо Канаока - 20 септември 1945 - 31 август 1946

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "The Imperial Japanese Navy was a pioneer in naval aviation, having commissioned the world's first built-from-the-keel-up carrier, the Hosho." Source.
  2. Уебсайт за Китайско-Японската война
  3. Уебсайт за битката при Мидуей

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Japanese aircraft carrier Hōshō“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.