Цариградска българска архиепархия
Цариградска българска архиепархия | |
Местно име | Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum |
---|---|
Църква | Църква на съединените с Рим българи |
Страна | Османска империя |
Подчинена на | Светия престол |
Център | Цариград |
Дата на основаване | 1883 г. |
Дата на закриване | 1926 г. |
Предстоятел | Нил Изворов (1883 – 1895) Михаил Миров (1907 – 1923) |
Сан | архиепископ |
Цариградска българска архиепархия (на латински: Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum) е апостолическа архиепархия на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала със седалище в Цариград в Османската империя между 1883 г. и 1926 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Възниква като Български апостолически викариат през 1861 г. със седалище в Цариград. В началото на 1867 г. епископско седалище се установява в Одрин. На 5 септември 1876 г. с декрет от Рим отец Нил Изворов бил назначен за епископ на Български апостолически викариат. На 21 същия месец е официално въведен в чина епископ на Българо-униатската църква.[1]
През 1883 г. Ватикана извършва цялостна реорганизация на църковно-административната структура на Католическата църква на Балканите съобразно новите държавни граници след Берлинския конгрес. Така Български апостолически викарият e преобразуван в архиепархия и от него са отделени земите на Тракия и на Македония и върху тях са образувани двата нови викарията.[1] Двата нови викариата са били подчинени на новоформираната архиепархия.
Диоцез | Вид | Дата на създаване | Седалище | Глава | Сан | Монашески орден |
---|---|---|---|---|---|---|
Тракийски български апостолически викариат | викариат | 4 юли 1883 г. | Одрин | Михаил Петков | епископ | успенци и възкресенци |
Македонски български апостолически викариат | викариат | 6 декември 1883 г. | Солун | Лазар Младенов | епископ | лазаристи |
Цариградска българска архиепархия | архиепархия | 1883 г. | Цариград | Нил Изворов | архиепископ | успенци |
Новоназначените Михаил Петков и Лазар Младенов били първите униатски владици с възпитание, добито в утвърждаващата се българо-католическа традиция и с образование, получено в католически висши богословски училища.[2] Скоро след реогранизацията монасите успенци организират нисша, а по-късно и висша духовна семинария в Цариград.
През 1895 г. Нил Изворов се връща към православието и овакантява архиепископската длъжност. През 1905 г. титулярния Теодосиополски архиепископ Михаил Миров е утвърден за глава на архиепархията.[1]
Поради преселване на основното мирянска население на територията на България по време на Балканските войни и след Първата световна война, през 1926 г. архиепархия и двата подчинени викарията са закрити. Софийска апостолическа екзархия формирана същата година е техен наследник.
Наместници
[редактиране | редактиране на кода]- Архиепископ Нил Изворов (1883 – 1895)
- Архиепископ Михаил Миров (1907 – 1923)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Софийска епархия (източнокатолическа)
- Македонски български апостолически викариат
- Тракийски български апостолически викариат
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Кратка история на Католическата апостолическа екзархия