Червеноклюна потапница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червеноклюна потапница
♂ Червеноклюна потапница
Червеноклюна потапница
♀ Червеноклюна потапница
Червеноклюна потапница
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
род:Червеноклюни потапници (Netta)
вид:Червеноклюна потапница (N. rufina)
Научно наименование
(Pallas, 1773)
Разпространение
Червеноклюна потапница в Общомедия
[ редактиране ]

Червеноклюната потапница (Netta rufina) е представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes), със сравнително едри размери и плътно набито телосложение. Тежи между 0,8 и 1,5 кг. Дължина на тялото 45-55 cm, размах на крилете около 90 cm. Има изразен полов диморфизъм. Плува и се гмурка добре.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена в Европа и Азия, среща се и в България. Обитава сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност и с открити участъци от чиста и дълбока вода.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Netta rufina

Храни се с водна растителност и животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездото си построява винаги в непосредствена близост до водата, често пъти на малки островчета или купчини стара тръстика. Снася от 6 до 14 кремаво жълти яйца. Мъти 26-28 дни само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен вид включен в Червената книга.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Netta rufina (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)