Черногръб дукер
| Черногръб дукер | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1846 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Черногръб дукер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Черногърбият дукер[2] (Cephalophus dorsalis) е горски дукер, произхождащ от Западна и Южна Африка.
За първи път е описан от британския зоолог Джон Едуард Грей през 1846 г. Идентифицирани са два подвида.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Черногърбият дукер е червеникаво-кафяв и има среден размер. И двата пола достигат височина до 44 – 49 см до рамото, типичната дължина на главата и тялото е 76 – 103 см.[3] Екземплярите от двата пола не се различават значително в теглото си; типичният диапазон на тегло за този вид дукери е между 18 и 23 кг.[4] Следователно половият диморфизъм при този вид не е толкова видим, колкото при другите кухороги, въпреки че женските често са по-големи от мъжките.[3] И двата пола имат чифт заострени рога с размери 5 – 8 см. Рогата на женските обикновено са по-тесни.[3]
И двата пола имат ярка червеникаво-кафява козина. Коремните части и хълбоците са червеникавокафяви, а краката тъмнокафяви. Забележителна характеристика на този дукер е добре изразената плътна черна ивица, простираща се от задната част на главата до опашката, откъдето идва и българското име на вида. Тази ивица е по-тясна при женските.[3]
Екология и поведение[редактиране | редактиране на кода]
Черногърбият дукер е нощно животно и малко се знае за неговите поведенчески модели. През деня почива на дърветата или в гъсталаците. Склонен е да остане сам, но могат да се наблюдават и двойки. Черногърбият дукер проявява забележителна бдителност. Зависи в голяма степен от обонянието си за търсене на храна и откриване на потенциална опасност. Индивидите общуват чрез секрети на преорбиталните жлези и екскременти. Леопардът е основният хищник на този дукер.[3][4] Орли[5] и маймуни бонобо и мандрили[6] също могат да нападнат черногърбият дукер.
Предпочита предимно плодове, но може да се храни и с животински продукти като птичи яйца. Женските могат да заченат след 18-месечна възраст. Размножаването се извършва през цялата година. Бременността продължава около 240 дни, след което обикновено се ражда едно поколение. Продължителността на живота на черногръбият дукер обикновено е 17 – 18 години.
Заплахи и опазване[редактиране | редактиране на кода]
Черногърбият дукер предпочита стари или първични гори. Исторически е бил твърде преследван в целия си ареал за месо. Проучване от 2007 г. на изчезването на черногърбия дукер в биосферния резерват Ипаса Макоку (Габон) стига до извода, че прекомерният лов е отговорен за елиминирането на вида от резервата.[7] Оцеляването на черногърбия дукер е застрашено и заради заселването на хората и разширяването на селското стопанство в предпочитаните от вида стари гори, което води до деградация на местообитанията му.[8]
Въпреки това дукерът е все още често срещан вид и е класифициран като почти застрашен от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси. Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) включва вида в Приложение II. През 1999 г. общата популация на черногърби дукери е оценена на 725 000 екземпляра. Най-значимата популация се среща само в националния парк Taï (Кот д'Ивоар).[8] Защитените територии, в които се срещат черногърби дукери, включват: Национален парк „Сапо“ (Либерия); Национален парк „Какум“ (Гана); Национален парк Campo Ma'an, резерват Dja Faunal и национален парк Lobéké (Камерун); Специален резерват Dzanga-Sangha и Bangassou (Централноафриканска република); Национален парк „Монте Ален“ (Екваториална Гвинея); Национален парк „Лопе“ и Национален парк „Минкебе“ (Габон); Национален парк Odzala и Национален парк Nouabalé-Ndoki (Конго-Бразавил); Националните паркове Ituri Rainforest, Kahuzi-Biéga, Maiko и Salonga (Конго-Киншаса).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cephalophus dorsalis (Gray, 1846). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
- ↑ а б в г д Castelló, J.R. Bovids of the World: Antelopes, Gazelles, Cattle, Goats, Sheep, and Relatives. Princeton University Press, 2016. ISBN 9780691167176. с. 284–7.
- ↑ а б J., Kingdon. Mammals of Africa. London, Bloomsbury, 2013. ISBN 9781408122570. с. 294–8.
- ↑ Duiker // African Wildlife Foundation. Посетен на 2022-10-04. (на английски)
- ↑ Kudo, H. и др. New record of predatory behavior by the mandrill in Cameroon // Primates 26 (2). April 1985. DOI:10.1007/BF02382015. с. 161–7.
- ↑ van Vliet, N. и др. Evidence for the local depletion of bay duiker Cephalophus dorsalis, within the Ipassa Man and Biosphere Reserve, north-east Gabon // African Journal of Ecology 45 (3). September 2007. DOI:10.1111/j.1365-2028.2007.00783.x. с. 440–3.
- ↑ а б East, R. Antelopes : Global Survey and Regional Action Plans. Gland, IUCN, 1990. ISBN 2-8317-0016-7. с. 58.
|
