Черноклюн щъркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черноклюн щъркел
Kounotori 06f4471sv.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Ciconiidae Щъркелови
род: Ciconia Щъркели
вид: Ciconia
boyciana
Черноклюн
щъркел
Научно наименование
Уикивидове Ciconia ciconia
(Swinhoe, 1873)

Черноклюн (Далекоизточен) щъркел (Ciconia boyciana) е прелетна птица от семейство Щъркелови, обитаваща източните райони на азиатския континент. Видът е застрашен с обща численост на популацията едва около 3000 птици. До 1992 г. далекоизточният щъркел е смятан за подвид на белия щъркел - Ciconia ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). Същият е отделен като самостоятелен Ciconia boyciana (Hancock et al. 1992) с името Далекоизточен или Черноклюн щъркел.[2]

Разпространение[редактиране | edit source]

Видът гнезди в Далекоизточните части на Русия (в басейна на реките Амур, Зея, Усури, ез. Ханка), Североизточен Китай (Манджурия) и Източна Монголия. В миналото представителите на вида са гнездели и на остров Хоншу и в КНДР. Далекоизточният щъркел е мигриращ вид, който зимува във влажни райони на Източен Китай. Отделни представители са наблюдавани да зимуват и в Япония, Корейския полуостров, Тайван, Филипините, Мианмар и дори Източен Бенгал.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Далекоизточният щъркел наподобява на белия по оперение. Видът е малко по-едър, с по-силен и едър клюн, който е черен на цвят, а краката са значително по-ярко червени от тези на белия щъркел. Около очите кожата е неоперена и червена на цвят. Подрастващите щъркелчета са с червено-оранжев клюн, който постепено почернява докато този на белите щъркелчета от черен постепено преминава в червен.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Представителите на вида за разлика от своите родственици се стараят да избягат от човешкото присъствие. Макар и напоследък да се наблюдава известна степен на синантропия при някои индивиди, основната част от щъркелите гнезди по дървета в глухи места, по-рядко по стълбове от електропреносната мрежа. Гнезди близо до водоемите, където намира своята храна. В менюто му влизат малки риби, жаби и разнообразни безгръбначни животни.


Размножаване[редактиране | edit source]

Подобно на гнездата на белите щъркели това на далекоизточните достига до 2 метра в диаметър и височина от около 3 метра. Снасят в края на април от 2 до 6 яйца. След около месец пиленцата се излюпват. Те са напълно безпомощни и се хранят от своите родители. Половата злялост настъпва на 3-4 годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Bird, J., Butchart, S. & Crosby, M. (BirdLife International Red List Authority). Ciconia boyciana. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 23 Септември 2011.
  2. ((en))Eastern European White Stork Populations: Migration Studies and Elaboration of Conservation Measures, Willem Van den Bossche in collaboration with Peter Berthold, Michael Kaatz, Eugeniusz Nowak & Ulrich Querner, pdf-формат, (Достъп от 13.09.2011 г.)