Черноризци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Quo vadis? - Бенито Мусолини влиза начело на черноризците в Рим. Върховната власт веднага му е предадена от италианския крал Виктор Емануил III, чиято съпруга е израсла и възпитана в руския императорски двор.
Карикатура на Лев Троцки, който е възседнал Московския Кремъл - символа на Третия Рим.

Черноризците (на италиански: Camicie nere) са въоръжените паравоенни сили на фашисткото движение в Италия в периода след Първата световна война до края на Втората световна война. Наименованието им е Доброволна национална полицейска охрана (Milizia Volontaria per la Sicurezza Nazionale, или съкр. MVSN).

Организирани са от Бенито Мусолини. Учредители на тази групи са интелектуалци, бивши офицери и членове на CORP Ардити, млади земевладелци, настроени срещу революционните искания на селяните и работниците. Техните методи на противостоене на нарастващите апетити на революционните маси след края на Световната война се радикализират, особено след като на власт идва Мусолини. Един от техните специфични способи за разправа с идеологическите им противници е насилственото им хранене с рициново масло.

Идеологията, методите и способите им в усвояването на властта са копирани от редица други идеологически сходни формирования, включително от НСДАП начело с Адолф Хитлер в Нацистка Германия, чиито паравоенни формирования носят кафяви ризи (Sturmabteilung) и черни униформи (Schutzstaffel) )[1], последователите на Осуалд Моузли в Обединеното кралство (чийто Съюз на британските фашисти също така е известен като „черноризците“), Руската фашистка партия, американските фашисти, известни като „Сребърните ризи“, мексиканските фашисти или „Златните ризи“, бразилските фашисти, облечени в зелени, ирландските и канадските в сини и т.н.

Облеклото на черноризците е символично по подобие на свещеническото в християнството. Походът им към Рим също така е емблематичен, тъй като от времето на Римската империя вечният град символизира върховната власт. По този начин, след края на гражданската война в Русия Мусолини демонстрира амбициите си за нов световен ред, след наложената на стария свят т.нар. Версайска система от договори. Предходно италианската делегация демонстративно напуска Париж и отказва да подпише тези „мирни договори“ с победените страни, а Русия е потънала в невиждана анархия, последвана от гражданска война с край на царизма, просъществувал още от времето на Иван Грозни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. С.Воропаев. „Энциклопедия третьего рейха“, 1996 г.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]