Черно житно пиле
| Черно житно пиле | ||||||||||||||
 ♀ Черно житно пиле | ||||||||||||||
_dasypus_(Illiger,_1800),_male.jpg) ♂ Черно житно пиле | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| Черно житно пиле в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Черното житно пиле (Bradyporus dasypus)[2] е вид едър безкрил скакалец от подсемейство Bradyporinae. Среща се само на Балканския полуостров, включително и в България.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Черното житно пиле е балкански ендемит, срещащ се предимно в южните и източните части на полуострова. Днес се среща в ЮИ Румъния, Ю. Сърбия, Косово, голяма част от България и Северна Македония, С. Гърция и европейската част на Турция.[3]
В миналото е намиран и в по-северни райони, включително и в Унгария, но ареалът му се е свил на юг. Днес се счита за изчезнал в Унгария, а в Сърбия и Румъния числеността му е намаляла и е изчезнал или много рядък в северните им райони. Популациите в Северна Македония и България са стабилни.[3]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Предпочита сухи и слънчеви тревисти местности с малко дървета и храсти, често се среща край гори и ниви. Вертикално е разпространен от низините до планините на 1 300 m надморска височина.[4]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Черното житно пиле е едър скакалец, достигащ дължина 47-58 mm (без яйцеполагалото). Почти цялото е черно с бронзов отблясък. Краката и страните на тялото могат да бъдат по-светли. Няма летателни крила, а тегмените са къси и изцяло скрити под преднегръба.[5]
Женското Черно житно пиле има най-дълго яйцеполагало (по-дълго от задното бедро) сред Житните пилета (Bradyporus spp.) и това лесно го отделя от останалите видове. Задният край на церките на мъжките е заоблен и без зъбчета.[5]
Жизнен цикъл и поведение[редактиране | редактиране на кода]
От презимувалите яйца, през февруари÷май, се излюпват нимфите. В по-топлите и низинни райони, това става по-рано; а в по-високите и по-северни райони, излюпването е по-късно.[4]
Нимфите линеят 6 пъти и през май-юни се появяват първите възрастни и се срещат до август-септември.
Подобно на някои други сродни видове, яйцата на B.dasypus понякога остават в диапауза две години преди да се излюпят.[4]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Черното житно пиле е всеядно и се храни основно с разнообразни тревисти растения. Експериментално е установено, че приемат и храна от животински произход – гъсеници, храна за риби и дори себеподобни.[6] Нещо повече – липсата на храна от животински произход увеличава смъртността и канибализма при нимфите в лабораторни условия.[4] При имагото не се наблюдават негативни ефекти при липсата на животински протеини.
Активност[редактиране | редактиране на кода]
Активни са предимно привечер и сутрин, когато се чуват и звуците на мъжките. През деня обикновено се крият в храсталаците, а рано през деня могат да бъдат видяни да се припичат върху класовете на житните растения. Песента на стридулиращите мъжки е силна и монотонна, с продължителност 30÷60 сек. Състои се от около 40 импулса в секунда. Импулсите са с широк честотен спектър, най-интензивни в диапазона 9÷12 KHz. Женските също могат да стридулират, но по-кратко и по-слабо.[4]
Защита[редактиране | редактиране на кода]
При опасност, Черното житно пиле най-често остава неподвижно на земята.[4] Понякога обаче използва рефлексно кървене за защита,[4] при което повдига преднегръба си и отделя от него жълто-кафява отблъскваща хемолимфа.[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- grasshoppersofeurope.com: Bradyporus dasypus – снимки
- youtube.com: Стридулация на мъжки
- IUCN: Bradyporus dasypus
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bradyporus dasypus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 77. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Ivković, Slobodan и др. Distribution and Decline of Bradyporus dasypus (Illiger, 1800) (Orthoptera: Tettigoniidae) in Serbia and the Republic of Macedonia // Acta Zoologica Bulgarica 68 (4). 2016. с. 541-546.
- ↑ а б в г д е ж Lemonnier-Darcemont, Michèle и др. Summary of knowledge on Bradyporus dasypus (Illiger, 1800) (Orthoptera: Tettigoniidae) // Articulata 24. 2009. с. 15-29.
- ↑ а б Ünal, Mustafa. Taxonomic review of the subfamily Bradyporinae (Orthoptera: Tettigoniidae; Bradyporini; Ephippigerini) of Turkey, with description of new species and the relationship of the taxa // Zootaxa 2899. 2011. DOI:10.11646/zootaxa.2899.1.1. с. 1-42.
- ↑ Harz, Kurt. Zur Biologie von Bradyporus dasypus Illig 1800 II (Orthoptera - Ensifera - Bradyporinae) // Articulata 2. 1987. с. 399-401.
- ↑ Iorgu, Ionuț. Bradyporus dasypus (Illiger, 1800) (Orthoptera: Tettigoniidae): some ethological aspects and distribution in Romania // Travaux du Muséum National d’Histoire Naturelle «Grigore Antipa» 52. 2009. с. 143-149.
|
