Шимон бар Йохай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шимон Бар Йохай (Рашби, на иврит: שִׁמְעוֹן בַּר יוֹחַאי, רַשְׁבִּי; живял в II век) е пето поколение на танаим, един от най-известните еврейски равини в историята на юдаизма.

В ново време на Рашби му е приписано авторството на Зохар, макар че, задълбочените съвременни критически изследвания на текста на книгата да издават, че по-всяка вероятност нейното съсъставяне е между 1270 и 1300 г. и е дело на известния испански кабалист Моше Бен Шем Тов де Леон († 1305), който я публикува на части, като за по-голяма достоверност приписва основата на текста на известния танаим (виж Картагенски владения в Испания).

Шимон Бар Йохай бил изявен ученик на раби Акива в визшето религиозно училище Йешива (виж Талмудически академии в Палестина) в Бней-Брак. Еврейските писания предават, че той бил дотолкова свързан с учителя си, че когато римляните хвърлят в затвора раби Акива, равин Шимон с цената на висок риск за живота си го посещава тайно и многократно, за да продължи да се учи и посвещава в тайните на Тората. Равин Шимон е един от петима ученици на раби Акива, оцелелите от страшната епидемия, която отнема живота на двадесет и четири хиляди мъдреци. По-този начин, според еврейските предания, цялата техника по и за правилното тълкуване на Тората останала само у тези петима студенти на раби Акива, които я предали на следващите поколения като трансмисия.

Рашби е един от тези петима, които продължили да се противопоставят на римското владичество след въстанието на Симон Бар Кохба. След мъченическата смърт на раби Акива започва да проповядва омраза срещу римляните и тяхното потисничество над Еврейския народ. Шимон Бар Йохай се моли за поражение на римляните във войната им срещу партите. За тези си прояви и дела е осъден на смърт от римляните, и принуден да бяга криейки се пещерата "Идра Раба" в планината Мерон в Галилея в продължение на цели 13 години. След като излиза от пещерата като уважаван от народа не е приет от Синедриона на мъдреците за член на еврейската делегация изпратена в Рим за измоли намаляване на тегобите над народа заради бунта му срещу империума. Благодарение на неговите усилия и старание за спазване на канона, са отменени вътрешноеврейските забрани за обрязване и честването на шабата. Рашби проповядва сред народа на прост и достъпен език Еврейския закон, насърчавайки поробените Евреи към работа и стопанско възстановяване на опустошената юдейска страна. Стреми се да предава закона ясно и търсейки логични обяснения на древните текстове.

Трудно е да се отдели и съответно определи историческата достоверност от легендарните сведения за живота и делата на раби Шимон, но във всички случаи Рашби е един от най-консервативно и радикално настроените Еврейски предводители в най-трудния за юдейството период - началото на II век.

Еврейските писания предават, че обикновените хора разпознават в негово лице велик мъдрец, обграждайки образа му в многобройни хагадически легенди и пророчествата, които му приписват. По всяка вероятност заради това, в съчетание с народната еврейска памет за него от епоса, му е приписано за авторитет сред юдействащите и авторството на Зохар.

Погребан е в Мерон, близо до Цфат, а синът му раби Елазар също е известен тана. Ежегодно на Еврейския празник Лаг БаОмер, който е и годишнина от почиването на Рашби, стотици хиляди Евреи се събират в Мерон на гроба му и прекарват нощта в танци и празнуване.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на периода на деятелност на Рашба в историята на юдаизма