Юрий Курянович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юрий Курянович
беларуски писател

Роден

Националност Беларус
Работилписател, преводач, историк, художник

Юрий Владимирович Курянович (на беларуски: Юрый (Юрась) Уладзіміравіч Кур’яновiч) е беларуски писателпреводач, историк, художник. Член е на „Съюза на беларуските писатели“ от 2006 г.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Беларуски държавен институт за народно стопанство (БДИНС) през 1991 г., със следдипломна квалификация по специалност „Местна история“ (2013).[2]

Първата му публикация е във вестник БДИНС „Икономист“ през 1986 г.[3], а в националния печат – през 1995 г. (в-к „Чырвоная змена“[4]).

През 1999 г. за първи път в беларуско периодично издание пише за мистериозния каменен кръст на Борисоглебското гробище в Туров, Гомелска област („Цэнтральная газета“[5], списания „Нёман“[6], „Бярозка“[7]). Това е един от най-известните туристически и религиозни обекти в наши дни Полесия.

За първи път превежда на беларуски език произведения на редица украински автори (сборник с проза „Цвітуць сланечнікі“[8], 2012 г.), включително и на мемоарите на учения химик, педагог и писател Петър Франко (1890 – 1941)[9].

В България книгата на Ю. Курянович има в библиотеката при Народно читалище „Паисий Хилендарски – 1870“ (гр. Балчик), къща музей Йордан Йовков (село Жеравна, община Котел, област Сливен).

Организира 12 индивидуални изложби живопис (масло, платно), обединени от общото име „Варыяцыі на спрадвечнае“, и няколко фотоизложби („Краявіды беларускай Палесціны“, „Успаміны дзяцінства“, „Подых Карпат“). Картините се съхраняват в художествената галерия към Регионален исторически музей Пуховичи (гр. Марина Горка, Беларус), Лвовски национален литературно-мемориален музей на Иван Франко (гр. Лвов, Украйна) и частни колекции.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награден с диплом на министерството на образованието на Република Беларус (2010) за принос в художествено-естетическо възпитание на младежта.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Той и Тя“ (Ён і Яна, 1996)
  • „Градска елегия“ (Гарадская элегія, 2007)
  • „Разкази на стари Лошица“ (Аповеды старасвецкай Лошыцы 2005)
  • „Беларуски криминално разследване“ (Беларускі крымінальны вышук, 2018)
  • „Стари Лошица“ (Старасвецкая Лошыца, 2018)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. lit-bel.org
  2. Беларуски държавен педагогически университет на името на Максим Танк
  3. Курьянович, Ю. И вспомним о „картошке“ / Юрий Курьянович // Экономист. – 1986. – 15 октября (№ 28 / 364). – С. 3
  4. Кур'яновiч, Ю. Гарадскі стары. / Юрый Кур'яновiч // Чырвоная змена. – 1995. – 31 студзеня
  5. Кур’яновіч, Ю. Беларуская Палясціна / Юры Кур’яновіч // Цэнтральная газета. – 1998. – 18 снежня (№ 51 / 242) – С. 3 (пачатак)
  6. Курьянович, Ю. Туров: история и легенды // Юрий Курьянович // Неман. – 1999. – № 5. – С. 217 – 224.
  7. Кур’яновіч, Ю. Беларуская Палесціна, альбо Запрашэнне ў Тураў / Юрый Кур’яновіч // Бярозка. – 1999. – № 7. – С. 14 – 17
  8. belarus.mfa.gov.ua, архив на оригинала от 2 март 2019, https://web.archive.org/web/20190302024708/https://belarus.mfa.gov.ua/ua/press-center/news/10209-zakrittya-khkh-mizhnarodnoji-knizhkovoji-vistavki-jarmarku-u-minsyku, посетен на 15 юли 2019 
  9. Франко, П. Іван Франко зблізу : успаміны / Пятро Франко; прадмова i пераклад з украінскай мовы Юры Кур’яновіча // Верасень. – 2017. – № 1 (16). – С. 146 – 155