Ясуока Шотаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ясуока Шотаро
Ясуока Шотаро, 1954 г.
Ясуока Шотаро, 1954 г.
Роден30 май 1920 г.
Починал26 януари 2013 г. (92 г.)
Токио, Япония
Професияписател
Националност Япония
Активен период1948 – 2012
Жанрдрама
Течениетрето поколение
Съпруга(1954 – ?)
ДецаЯсуока Харуко
Уебсайт
Ясуока Шотаро в Общомедия

Ясуока Шотаро (на японски: 安岡 章太郎 Yasuoka Shōtarō) е японски писател на произведения в жанра драма и пътепис. Член е на неформалната японска литературна група „Daisan no Shinjin“ (трето поколение).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ясуока Шотаро е роден на 30 май 1920 г. в Кочи, Япония. Детството му е нестабилно и с чести промени на местоживеенето, последно в Токио, тъй като баща му е назначен като ветеринарен лекар в армията. По време на средното си образование, заради лоши оценки е изпратен в будистки храм в периода 1934 – 1936 г. Там е подложен на строга монашеска дисциплина, но поради лошите условия се разболява от плеврит и се прибира в Токио.

След завършване на средното си образование кандидатства в университета, но не е приет. В следващите години работи на временни места и се сближава с бохемска компания, а спомените му от този период впоследствие намират място в произведенията му.

През април 1941 г. започва подготвителен курс във Филологическия факултет на университета Кейо, който започва да посещава редовно едва от втория семестър. Заедно със състуденти той създава и започва да редактира литературно списание, публикувано със собствени усилия, където през същата година е публикувано първото му произведение, имитиращо исторически истории.

През 1944 г. е мобилизиран за участие в Тихоокеанската война и е изпратен в Манджурия. След година се завръща в Япония, страдайки от гръбначна туберкулоза. Тъй като къщата му в Токио е изгорена по време на едно от въздушните нападения, той се установява във Фуджисава и работи към окупационната армия, за да не гладува. Баща му също е демобилизиран и семейството изпада в тежко положение до 1947 г. когато Ясуока успява да намери работа към семейство от американската армия в Токио.

Той обучението си в катедрата по английска литература във Филологическия факултет в университета Кейо и завършва през 1948 г. По време на обучението си той все още е много тежко физическо и психическо състояние, но опитва да продължи активния си живот носейки корсет. Контактува с други начинаещи писатели, сред които Джуносуке Йошиюки и Хироюки Агава. Започва да пише романи и през 1948 г. завършва първия си ръкопис.

През 1949 г. заради влошеното си здраве се връща у дома във Фуджисава и възползвайки се от подобрението в края на годината започва да пише отново разкази. През 1950 г. става преводач в текстилна компания.

През 1951 г. е публикуван първия му разказ „ガラスの靴 Garasu no kutsu“ (Кристална обувка), който привлича вниманието на критиката. След него той започва да работи и публикува редовно и да води самостоятелен живот, след като родителите му се връщат в Коти.

През 1953 г. е издадена книгата му „悪い仲間 Warui nakama“ (Лоша компания), която е удостоена с наградата „Акутагава“. След успеха на творбата той напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.

Окончателно се възстановява от заболяването си през 1954 г. и през същата година се жени. През 1957 г. умира майка му, а той пише автобиографичния роман „海辺の光景 Kaihen no kōkei“ (Морски пейзаж), който му носи широко признание и е удостоен с наградата „Нома“.

През 60-те и 70-те години той многократно посещава чужди страни, включително САЩ по програма на Рокфелеровата фондация, и африканските страни. Това го насочва и към жанра на пътеписа съчетано с неговия характерен автобиографичен стил.

През 2001 г. е награден с Орден за култура за изключителния му принос в развитието на японското изкуство.

Ясуока Шотаро умира на 26 януари 2013 г. в Токио, Япония.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • ガラスの靴 Garasu no kutsu (1951)
  • 愛玩 Aigan (1952)
  • 悪い仲間 Warui nakama (1953) – награда „Акутагава“
  • 青馬館 Aoumakan (1955)
  • 二つの顔 Futatsu no kao (1958)
  • 海辺の光景 Kaihen no kōkei (1959) – награда „Нома“ и награда на Министерството на образованието
  • やって来た連中 Yatekita renchū (1961)
  • いざこざ手帳 Izakoza techū (1961)
  • アメリカ感情旅行 Amerika kanjō ryokō (1962)
  • 花祭 Hanamatsuri (1962)
  • ちえかします Chiekasemasu (1963)
  • ソビエト感情旅行 Sobieto kanjō ryokō (1964)
  • 映画の感情教育 Eiga no kanjōkyōiku (1964)
  • ああいえばこういう 感情的文明論 Aaieba kō iu kanjōteki bunmei-ron (1966)
  • 走れトマホーク Hashire tomahōku (1972)
  • へそまがりの思想 Hesomagari no shisō (1973)
  • なまけものの思想 Namake mono no shisō (1973)
  • 戦争と青春 Sensō to seijun (1974)
  • ドン・キホーテと軍神 Don Quichote to gunshin (1975)
  • われわれはなぜ書くか Wareware wa naze kaku ka (1975)
  • 自選作家の旅 Jisen sakka no tabi (1976)
  • ヨーロッパやきもの旅行 Yōroppa yakimono ryokō (1976)
  • 作家はどう発言するか Sakka wa dō hatsugensuru ka (1977)
  • 流離譚 Ryūritan (1981)
  • 僕の昭和史Boku no Shōwa-shi 1 – 3 (1984) – награда „Нома“
  • 僕の東京地図 Boku no Tōkyō chizu (1985)
  • 伯父の墓地 Oji no bochi (1991) – награда „Кавабата-Ясунари“
  • 果てもない道中記 Hate mo nai dōchūki (1995) – награда „Йомимури“
  • 鏡川 Kagamigawa (2000) – награда „Осараги-Джиро“
  • 文化功労者, Bunka Kōrōsha (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ясуока, Сётаро“ и страницата „Yasuoka Shōtarō“ в Уикипедия на руски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.