203 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929

от Уикипедия, свободната енциклопедия
203,2 mm/53 корабно оръдие Mod. 1927/1929
203,2 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929
203,2 mm оръдия на тежкия крайцерБолцано
История на производството
Разработено1927 г.
Страна на производство Италия
ПроизводителAnsaldo
История на службата
Години на експлоатацияот 1931 г.
На въоръжение в Кралски военноморски сили на Италия
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm203,2
Дължина на ствола, mm/калибра11 177/55
Дължина на канала на ствола, mm10 770/53
Обем на камерата, dm³79,16
Тип затворБутален
Маса на оръдието със затвора, kg19 500[1]
Маса на снаряда, kg125,3
110,57
Начална скорост на снаряда, m/s960 – 900
940 – 930
Принцип на зарежданеРазделно картузно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута
2 – 3,8
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg270 000
Маса на въртящата се част, t181
Разстояние между осите на оръдията, mm1000
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-7°/+45°
Ъгъл на завъртане, °-150°/+150°
Максимална скорост на ВН, °/s5
Максимална скорост на ХН, °/s6
Максимална далечина на стрелбата, m34 208 – 30 547
(при ъгъл +45°)[2]
Брониранедо 100
Боекомплект на ствол, изстрела
160 – 162
203,2 mm/53 корабно оръдие Mod. 1927/1929 в Общомедия

203 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929 e корабно оръдие с калибър 203,2 mm разработено и произвеждано в Италия от фирмата Ansaldo. Състои на въоръжение в Кралските ВМС на Италия на тежките крайцери от типа „Зара“ и крайцера „Болцано“. Използва се по време на Втората световна война[2]. Като артилерийска система се отличава с цяла поредица сериозни недостатъци, значително намаляващи бойният потенциал на италианските тежки крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

203 mm оръдие Mod. 1927/1929 се състои от вкладна цев, вътрешна тръба, по цялата си дължина заключена в кожух, скрепяващ пръстен, и казенник. Оръдието има хоризонтален бутален затвор система Уелин (на английски: Welin breech block) с хидравлична трансмисия.

Нарезката е постоянна, със стъпка от 30 калибра. Замяната на вкладната цев може да се извършва направо на кораба.

Като метателен барут в началото на 1930-те г. се използва сместа марка „С“, близка до британския кордит от началото на Първата световна война и състояща се от 25,5% нитроглицерин, 68,5% нитроцелулоза, 5 % вазелин и 1% бикарбонат на натрия.

Съществен недостатък на италианската артилерия е липсата на безпламенен барут – една от причините, поради които тежките крайцери са считани за непригодни за нощен бой.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 326.
  2. а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 327.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патянин С. В. Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!. М, Яуза, ЭКСМО, 2011. ISBN 978-5-699-50944-7.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 203 mm/53 Ansaldo Mod. 1927/1929 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​