6-та армия (Вермахт)
| В тази статия са цитирани източници, но не са посочени номерата на страниците от съответните произведения и документи. Можете да помогнете, като предоставите по-конкретни източници. |
| 6-та армия | |
|---|---|
| Активна | 10 октомври 1939 - 2 февруари 1943 г. 6 март 1943 - 8 май 1945 г. |
| Държава | Нацистка Германия |
| Размер | армия |
| Битки/войни | Битка за Франция, Операция Барбароса, Битка при Сталинград |
6-та армия (на немски: 6. Armee) е една от армиите на сухопътните войски на Вермахта сформирани по време на Втората световна война. 6-та армия се счита за най-прославената във Вермахта. Наричана е преторианската гвардия на фюрера. Армията участва във овладяването на Франция през 1940. В Третия Райх е въпрос на чест да се служи в това войсково подразделение. След унищожаването ѝ, завършило с пленяване на останалите живи след битката за Сталинград, Германия се прощава с надеждите си за победа във Втората световна война. [1]
Съдържание |
История [редактиране]
6-та армия е сформирана на 10 октомври 1939 г. при преименуването на 10-та армия[2]. Между 10 октомври 1939 и 9 май 1940 г. е разположена в района на Клеве. Участва в кампанията на запад, по време на боевете за Белгия, Холандия и Франция. От 26 юни 1940 г. е разположена край демаркационната линия във Франция, а от 2 юли до 15 април 1941 г. е прехвърлена на крайбрежието в Нормадия. От края на април до 21 юни 1941 г. е разположена в Галиция на Източния фронт. По време на кампанията в Съветския съюз участва в боевете в южния сектор. По време на лятното германско настъпление от 1942 г. взема участие в битката при Сталинград. Унищожена е окончателно на 2 февруари 1943 г.[3]
На 6 март 1943 г. е сформирана отново от армия „Холит“[3]. През август 1944 г. голяма част от нея е унищожена в Румъния, но е сформирана отново скоро след това. По-късно е известна като армии „Фретер-Пико“ и „Балк“, които командват различни унгарски армии до края на войната.[2]
В хода на битката за Сталинград в състава на 6-а армия е сформирана дивизия "Фон Щумпфелт", чийто личен състав е набран от руски и украински доброволци. [1]
Командири [редактиране]
- Фелдмаршал Валтер фон Райхенау - (10 октомври 1939 - 1 декември 1941 г.)
- Фелдмаршал Фридрих Паулус - (1 декември 1941 - 31 януари 1943 г.)
- Генералоберст Карл-Адолф Холит - (6 март 1943 - 25 ноември 1943 г.
- Генерал Максимилиан де Ангелис - (25 ноември 1943 - 19 декември 1943 г.)
- Генералоберст Карл-Адолф Холит - (19 декември 1943 - 25 март 1944 г.)
- Генерал Зигфрид Хенрици - (25 март 1944 - 8 април 1944 г.)
- Генерал Максимилиан де Ангелис - (8 април 1944 - 18 юли 1944 г.)
- Генерал Максимилиан Фретер-Пико - (18 юли 1944 - 22 декември 1944 г.)
- Генерал Херман Балк - (23 декември 1944 - 8 май 1945 г.)
Източници [редактиране]
- ↑ Бланк, Александър. Вторият живот на Фелдмаршал Паулус. Партиздат, 1989, София.
- ↑ а б 6. Armee. // www.axishistory.com. Посетен на 3 октомври 2008 г..
- ↑ а б Pipes, Jason и др. 6.Armee-Oberkommando. // www.feldgrau.com. Посетен на 3 октомври 2008 г..
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |