Avro Canada CF-105 Arrow

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Avro Canada CF-105 Arrow
Avro Arrow replica.jpg
„CF-105 Arrow“, реплика, Музей на аеронавтиката, Торонто, 2008 г.
Описание
Тип изтребител-прехващач
Производител A. V. Roe Canada Limited, Канада
Първи полет 25 март 1958 г.
Състояние Проекта е закрит
Тактико-технически данни
Екипаж 2
Дължина 23,71 m
Размах на крилете 15,24 m
Площ на крилете 113,8 m²
Височина 6,21 m
Тегло (празен) 22 245 kg
Тегло (пълен) 25 820 kg
Двигател ТРДФ Pratt Whitney J75
Мощност 2х 6,25 т
Максимална
скорост
2 104 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
660 km
Таван на полета 16 150 m
Въоръжение
Ракети AIM-4 Falcon, Canadair, AIR-2 Genie (с ядерна бойна глава)
Avro Canada CF-105 Arrow в Общомедия

Avro CF-105 Arrow е изтребител-прехващач, създаден от канадската компания A. V. Roe Canada Limited, в периода 1953-1959 г.

Серия от 5 тестови изтребители успешно преминават изпитания в 1958-1959 г, но програмата е закрита през 1959 г. от правителството на премиер-министъра Джон Дифенбейкър, чието противоречиво решение предизвиква множество политически дебати и спорове.

История[редактиране | edit source]

Скоро след Втората световна война на въоръжение в СССР се появяват стратегическите бомбардировачи, способни да пренасят ядрено оръжие и да достигат територии в Северна Америка и Западна Европа. За да се противостоят на тази заплаха, западните страни започват да разрабатват изтребители, способни да прехващат бобмардировачи, преди те да достигнат целите.

Компанията A. V. Roe Canada Limited, която вече е разработила първият канадски реактивен изтребител Avro CF-100, започва работа над нов свръхзвуков изтребител за Канадските ВВС, в началото на 50-те години. След дълги обсъждания за вида на изтребителят, било взето решено да бъде оборудван с делта-крило, с огромна площ, но сравнително тънко. Площта дава възможност за побиране на достатъчен запас гориво в резервоарите в крилата. Също така били предложени и две версии на самолета: C104/1, с един двигател и C104/2, двудвигателен вариант. На новата машина се предполагало да се използват съвсем новите двигатели „Orenda TR.9“. Горещи дискусии между Avro и КВВС за характеристиките на новата машина довели до появата на прехващач с кодово име AIR 7-3, през април 1953 г.

Задание[редактиране | edit source]

Съгласно спецификациите, бъдещият прехващач трябва да има следните хапактеристики:

  • Екипаж от двама човека
  • Два двигателя (Само такъв вариант задоволявал нуждите на КВВС)
  • Обсег на действие 300 морски мили (556 км) в дозвуков режим, и 200 морски мили (370 км) в свръхзвуков режим на прехващач
  • Способност да излита и каца от писта с дължина 1800 метра
  • Свръхзвукова крайцерска скорост 1,5 Мах, на височина 15 000 m.
  • Висока маневренност (Възможност да изпълнява сложни фигури в полет с претоварване 2G, без да губи скорост и височина)
  • Изтребителят трябва да достига 1,5 Мах и височина 15 000 m, за по-малко от 5 минути след излитането.

На изтребителят се предполагало разполагането на система за управление на оръжията MX-1179, производство на Hughes Aircraft, в комплект с ракети въздух-въздух AIM-4 Falcon с топлинно и радиолокационно управляеми глави. През декември 1953 г. проекта получава фининсиране в размер на 26 млн. долара за стартиране на проекта и създаването на тестов образец. Първоначално на проекта не се отделяло голямо внимание, но през 1954 г., след приемането на въоръжение в Армията на СССР на реактивният бомбардировач М-4 и успешните изпитания на съветската водородна бомба, приоритета е променен. През март 1955 г. компанията производител получава около 260 миллиона долара за построяването на 5 изпитателни Arrow Mark 1 и последващо построяване на 35 серийни Arrow Mark 2.

Източници[редактиране | edit source]

  • Campagna, Palmiro. Storms of Controversy: The Secret Avro Arrow Files Revealed, Third Paperback Edition. Toronto: Stoddart, 1998. ISBN 0-7737-5990-5.
  • Campagna, Palmiro. Requiem for a Giant: A.V. Roe Canada and the Avro Arrow. Toronto: Dundurn Press, 2003. ISBN 1-55002-438-8.
  • Dow, James. The Arrow. Toronto: James Lorimer and Company Publishers, 1979. ISBN 0-88862-282-1.
  • Floyd, James. "The Canadian Approach to All-Weather Interceptor Development." The Journal of the Royal Aeronautical Society, December 1958.
  • Gainor, Chris. Arrows to the Moon: Avro’s Engineers and the Space Race. Burlington, Ontario: Apogee, 2001. ISBN 1-896522-83-1.
  • Shaw, E.K. There Never was an Arrow.Toronto: Steel Rail Educational Publishing, 1979.
  • Smye, Fred. Canadian Aviation and the Avro Arrow. Oakville, Ontario: Randy Smye, 1985.(Limited publication)
  • Supersonic Sentinel. Rare Avro Arrow film footage. Available from Arrow Digital Archives (ARC); also includes extra footage of the Arrow in flight and some footage of the Avro Jetliner (1950).
  • There Never Was an Arrow broadcast on the CBC in March 1980 (Available as an extra on the Arrow Docu-Drama DVD). [Clips from the program can be seen at [1].)
  • Zuk, Bill. Janusz Zurakowski: Legends in the Sky. St. Catharine’s, Ontario: Vanwell, 2004. ISBN 1-55125-083-7.
  • Zuuring, Peter. Arrow Countdown. Kingston, Ontario: Arrow Alliance Press, 2001. ISBN 1-55056-866-3.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Avro Canada CF-105 Arrow
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация